| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| изповедник - мн. изповедници, м. 1. Духовник, който приема изповед. 2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен ... |
| крепостник - мн. крепостници, м. Истор. Крепостен селянин. |
| наколенник - мн. наколенници, (два) наколенника, м. 1. Истор. Предпазен щит, най-често метален, който е поставен върху коляното. 2. Спец. В спо... |
| наконечник - мн. наконечници, (два) наконечника, м. Накрайник. |
| недоволник - мн. недоволници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен. |
| отговорник - мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група. |
| маникюрист - мн. маникюристи, м. Лице, чиято професия е да прави маникюр. |
| набедреник - мн. набедреници, (два) набедреника, м. 1. Истор. Част от военно облекло, която се носи върху бедрата. 2. Спец. Част от свещеническ... |
| паникьорка - мн. паникьорки, ж. Жена паникьор. |
| подбрадник - мн. подбрадници, (два) подбрадника, м. 1. Част от цигулката, където се поставя брадата при свирене. 2. Разг. Част от зимна шапка, ... |
| подгласник - мн. подгласници, м. Човек, който е втори в списъка за избор или който е класиран на второ място. |
| пожарникар - пожарникарят, пожарникаря, мн. пожарникари, м. Човек, чиято професия е да гаси пожари. // прил. пожарникарски, пожарникарска, пожа... |
| прокаженик - мн. прокаженици, м. Човек, болен от проказа. |
| развратник - мн. развратници, м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач.). // прил. развратнически. развратническа, развратническо, мн. ра... |
| разплодник - мн. разплодници, (два) разплодника, м. Място, където се отглежда разплоден добитък. |
| ранобудник - мн. ранобудници, м. Човек, който е свикнал да става рано. |
| справочник - мн. справочници, (два) справочника, м. Книга със специализирана информация по дадени въпроси. Кандидатстудентски справочник. |
| страдалник - мн. страдалници, м. Страдалец. |
| хроникален - хроникална, хроникално, мн. хроникални, прил. Който е построен като хроника. |
| часовникар - часовникарят, часовникаря, мн.часовникари, м. Човек, който прави или поправя часовници. // прил. часовникарски. |