| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| многоъгълник - мн. многоъгълници, (два) многоъгълника, м. Спец. Геометрическа фигура, която лежи в една равнина, ограничена от начупена затворена... |
| правоъгълник - мн. правоъгълници, (два) правоъгълника, м. Правоъгълен четириъгълник. |
| първокласник - мн. първокласници, м. Ученик в първи клас; първолак, първолаче, първаче. |
| разбърниквам - разбърникваш, несв. и разбърникам, св. Разменям местата при бърникане, разбърквам. |
| седмоъгълник - мн. седмоъгълници, (два) седмоъгълника, м. В геометрията — многоъгълник със седем ъгъла. |
| многостенник - мн. многостенници, (два) многостенника, м. Спец. Геометрична фигура с най-малко четири стени. |
| маникюристка - мн. маникюристки, ж. Жена маникюрист. |
| психотроника - само ед. Наука, която се занимава с парапсихологичните явления и влиянието им върху поведението на човека. |
| радиотехника - само ед. 1. Наука за електромагнитните колебания и радиовълните, както и за тяхното приложение в практиката. 2. Съвкупност от ради... |
| родоначалник - мн. родоначалници, м. 1. Най-старият запомнен прадядо (или прабаба), от който произлиза родът. 2. Прен. Основоположник, създател, ... |
| сладкодумник - мн. сладкодумници, м. Сладкодумец. |
| топлотехника - само ед. Област от науката и техниката, която изучава методите и принципите за получаване, преобразуване, пренасяне и използване н... |
| третокласник - мн. третокласници, м. Ученик от трети клас. |
| присмехулник - мн. присмехулници, м. Човек, който се присмива. |
| физкултурник - мн. физкултурници, м. 1. Спортист. 2. Учител по физкултура. Физкултурникът ръководи сутрешната гимнастика. |
| всекидневник - мн. всекидневници, (два) всекидневника, м.Вестник, който излиза всеки ден; ежедневник. |
| ежеседмичник - мн. ежеседмичници, (два) ежеседмичника, м. Периодично издание, което излиза един път всяка седмица. |
| архитектоника - Хармонично съчетание на части в една цялост (в архитектурата, музиката, литературата, изкуството). |
| вестникарство - само ед.Занятие на вестникар. |
| богоотстъпник - мн. богоотстъпници, м.Човек, който се е отказал от Бога, който е престанал да вярва. |