Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ник - Намерени са 571 думи от търсенето
механика - само ед. Спец. 1. Дял от физиката, който изучава движението на телата и причините за движението. 2. Отрасъл на техниката, който се...
нахалник - мн. нахалници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек.
надникна - надникнеш, мин. св. надникнах, мин. прич. надникнал, св. — вж. надниквам.
насилник - мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически.
началник - мн. началници, м. Длъжностно лице, което ръководи някаква служба. Началник влак.
нашийник - мн. нашийници, (два) нашийника, м. 1. Поставен върху шията на куче ремък, към който се прикрепва синджир. 2. Нешо пришито на дреха...
нехайник - мн. нехайници, м. Нехаен и безгрижен човек.
пониквам - поникваш, несв. и поникна, св. За растение, коса и др. - при растене се показвам навън; прораствам. Поникнали кокичета. Поникнали ...
палавник - мн. палавници, м. Палаво дете или младеж.
палешник - мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж.
паметник - мн. паметници, (два) паметника, м. 1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен...
паникьор - мн. паникьори, м. 1. Човек, който се поддава на паника. 2. Човек, който всява паника сред другите. // прил. паникьорски, паникьорс...
парников - парникова, парниково, мн. парникови, прил. 1. Който е произведен в парник. Парникови зеленчуци. 2. Който се отнася до парник. • Па...
ператник - мн. ператници, (два) ператника, м. Диал. Голям котел, в който се топли вода за пране.
перуника - само ед. Пролетно цвете с високо стъбло и нежни цветове; ирис.
покаяник - мн. покаяници, м. Човек, който се покайва.
поразник - мн. поразници, м. Разг. Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.
посланик - мн. посланици, м. 1. Човек, който представлява своята страна в чужда. 2. Пратеник, емисар. Посланик за мир. // прил. посланически,...
потайник - мн. потайници, м. Разг. Човек, който е потаен.
пратеник - мн. пратеници, м. Човек, който се праща с някаква мисия някъде. Специален пратеник на ООН. // прил. пратенически, пратеническа, пр...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: