Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ник - Намерени са 571 думи от търсенето
сенник - мн. сенници, (два) сенника, м. 1. Заслон за сянка. Повечето южни балкони са снабдени със сенници. 2. Лятна шапка с козирка, обикно...
техник - мн. техници, м. 1. Човек, който се занимава с ремонт на техника. Асансьорен техник. 2. Прен. Разг. Човек, който извършва с умение,...
феникс - мн. феникси, (два) феникса, м. В митологията - птица, която се самозаражда, възкръсва от собствената си пепел.
челник - мн. челници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи.
четник - мн. четници, м. Участник в чета. // прил. четнически.
бирник - мн. бирници, м.Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент.
битник - мн. битници, м.Истор. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на XX век, което изразява протеста ...
дирник - мн. дирници, (два) дирника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник. • Станал съм с дйрника си нагоре/напред. Безпри...
зимник - мн. зимници, (два) зимника, м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе. Всяка къща има...
пикник - мн. пикници, (два) пикника, м. Разходка с угощаване на открито в компания.
рибник - мн. рибници, (два) рибника, м. 1. Печена в тава риба с ориз, зеле, лук и др. 2. Покрита с тесто и опечена риба. 3. Рибарник.
ритник - мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака.
хищник - мн. хищници, (два) хищника, м. 1. Хищно животно. Лъвът е хищник. 2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек. // прил. хищнически, х...
яйчник - мн. яйчници, (два) яйчника, м. Полова жлеза с вътрешна секреция у жената, където се образува яйцеклетката. Киста на яйчника.
арсеник - само ед.Силноотровно вещество, бяло на цвят; мишеморка.
бионика - само ед. Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.
ботаник - мн. ботаници.Специалист по ботаника.
вниквам - вникваш, несв. и вникна, св.Прониквам мислено, за да разбера същината. Не е свикнал да вниква в текста.
вратник - мн. вратници, (два) вратника, м.Разг. Голяма дворна врата, през която минават коли, животни, хора.
галеник - мн. галеници, м.Любимец. Галеник на съдбата.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: