мн. речници, (два) речника, м. 1. Само ед. Съвкупност от думите, с които разполага един език, един автор, едно произведение, един човек и др. Имаш богат речник. Речникът на Ботев. 2. Книга, в която са подредени по азбучен ред думи, за да бъдат изтълкувани, преведени на друг език и др. Преводен речник. Многотомен речник. Правоговорен речник. Речник на езика на Христо Ботев. // прил. речников, речникова, речниково, мн. речникови. Речникова статия.

видиш ли насън, пази се от скарване или пререкания. ако търсиш думи в речник, ще обидиш приятел. ако речникът е двуезичен, заради неотстъпчивостта и твърдоглавието си може да загубиш важен партньор.

Dictionary