ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
поклонник - мн. поклонници, м. 1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места. 2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите.... |
полковник - мн. полковници, м. Старши офицер с чин под генерал и над подполковник. |
послушник - мн. послушници, м. Човек, който се готви да стане монах. |
посредник - мн. посредници, м. Човек, който посредничи. Търговски посредник. // прил. посреднически, посредническа, посредническо, мн. посредн... |
приложник - мн. приложници, м. Разг. Художник по приложно изкуство. |
проводник - мн. проводници, (два) проводника, м. 1. Тяло, което пропуска през себе си електричество, топлина и др. Металите са добри проводниц... |
прокобник - мн. прокобници, м. Човек, който прокобява. |
противник - мн. противници, м. 1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др.). 2. Неприятелски войник; враг. Противникът е сил... |
столетник - мн. столетници, (два) столетника, м. Декоративно растение с месести дълги и островърхи листа. |
следовник - мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател. |
триножник - мн. триножници, (два) триножника, м. Уред с три крака за поставяне на апарат, картина и др. |
хроникьор - мн. хроникьори, м. 1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката. 2. Човек, който излага в последователен ред съби... |
хубостник - мн. хубостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите. |
чертожник - мн. чертожници, м. Специалист, който прави чертежи. // прил. чертожнически. |
випускник - мн. випускници, м.Ученик в последния клас, пред завършване. |
двуличник - мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер. |
пустинник - мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа,... |
служебник - мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба. |
безделник - мн.безделници.Човек, на когото не му се работи; лентяй. |
ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в... |