Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ник - Намерени са 571 думи от търсенето
поклонник - мн. поклонници, м. 1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места. 2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите....
полковник - мн. полковници, м. Старши офицер с чин под генерал и над подполковник.
послушник - мн. послушници, м. Човек, който се готви да стане монах.
посредник - мн. посредници, м. Човек, който посредничи. Търговски посредник. // прил. посреднически, посредническа, посредническо, мн. посредн...
приложник - мн. приложници, м. Разг. Художник по приложно изкуство.
проводник - мн. проводници, (два) проводника, м. 1. Тяло, което пропуска през себе си електричество, топлина и др. Металите са добри проводниц...
прокобник - мн. прокобници, м. Човек, който прокобява.
противник - мн. противници, м. 1. Човек, който действа против друг (в състезание, спор и др.). 2. Неприятелски войник; враг. Противникът е сил...
столетник - мн. столетници, (два) столетника, м. Декоративно растение с месести дълги и островърхи листа.
следовник - мн. следовници, м. Човек, който следва идеите, примера, принципите на друг; последовател.
триножник - мн. триножници, (два) триножника, м. Уред с три крака за поставяне на апарат, картина и др.
хроникьор - мн. хроникьори, м. 1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката. 2. Човек, който излага в последователен ред съби...
хубостник - мн. хубостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите.
чертожник - мн. чертожници, м. Специалист, който прави чертежи. // прил. чертожнически.
випускник - мн. випускници, м.Ученик в последния клас, пред завършване.
двуличник - мн. двуличници, м. Двуличен човек; лицемер.
пустинник - мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа,...
служебник - мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба.
безделник - мн.безделници.Човек, на когото не му се работи; лентяй.
ветрилник - мн. ветрилници, (два) ветрилника.Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя в...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: