ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
уредник - мн. уредници, м. 1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката. 2. Технически помощник... |
учебник - мн. учебници, (два) учебника, м. Книга с изложен в уроци или по дялове материал по дадена учебна дисциплина. Учебник по химия. Уче... |
вестник - мн. вестници, (два) вестника, м.1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.2. Оста... |
грешник - мн. грешници, м.Човек, който има грехове. |
дневник - мн. дневници, (два) дневника, м. 1. Записки, в които ежедневно се отразяват наблюдения, преживявания, размисли, свързани с личния ... |
дрешник - мн. дрешници, (два) дрешника, м. Помещение, място, където се пазят дрехи (стенен гардероб, килер или долап вкъщи). |
езичник - мн. езичници, м. Последовател на ези-чеството; идолопоклонник. |
игленик - мн. игленици, (два) игленика, м. 1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици. 2. Кутийка за съхраня... |
изедник - мн. изедници, м. 1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора. 2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добъ... |
именник - мн. именници, м. 1. Лице в деня, когато е именният му ден. Днес си именник, трябва да черпиш. 2. Списък с имена, изготвен с някакв... |
китеник - мн. китеници, (два) китеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцвет... |
клетник - мн. клетници, м. Нещастен, злочест човек. |
плевник - мн. плевници, (два) плевника, м. Постройка, в която се съхранява плява, слама, сено и др. |
пестник - мн. пестници, (два) пестника, м. Длан със свити към нея пръсти за нанасяне на удар; юмрук. |
пленник - мн. пленници, м. 1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб. 2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любо... |
плесник - мн. плесници, (два) плесника, м. Плесница. |
свещник - мн. свещници, (два) свещника, м. Метална, дървена, порцеланова поставка за една или няколко свещи. Поставям свещта на свещника. Ср... |
смешник - мн. смешници, м. 1. Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия. 2. Клоун, шут. Смешник в цирка. |
требник - мн. требници, (два) требника, м. Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби. |
скитник - мн. скитници, м. Обикн. пренебр. Човек, който (се) скита. Скитник броди по света. // прил. скитнишки, скитнишка, скитнишко, мн. ск... |