| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| гладник - мн. гладници, м.Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна. |
| звъника - само ед. Вид билка - жълт кантарион. |
| заникна - заникнеш, мин. св. заникнах, мин. прич. заникнал, св. — вж. заничам. |
| длъжник - мн. длъжници, м. 1. Човек, който има паричен или друг материален дълг към някого. 2. Спец. Лице, което е получило в заем капитал и... |
| дръвник - мн. дръвници, (два) дръвника, м. 1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва. 2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, п... |
| мръсник - мн. мръсници, м. 1. Човек, който върши неприлични неща; постъпва подло, низко, развратничи. 2. Нечист човек. |
| мъченик - мн. мъченици, м. 1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея. 2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения. // прил.... |
| никакъв - никаква, никакво, мн. никакви, отриц. мест. 1. В отрицателни изречения — нито един. Нямам никаква химикалка. 2. Съвсем не. Не ми е... |
| ръченик - мн. ръченици, (два) ръченика, м. Диал. Дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни. |
| спътник - мн. спътници, м. 1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек. 2... |
| съюзник - мн. съюзници, (два) съюзника, м. Този, който се намира в съюз (в 1 и 2 знач.) с някого и действа в съгласие с него. Търсеше съюзни... |
| вторник - мн. вторници, (два) вторника, м.Денят след понеделник. |
| годеник - мн. годеници, м.Младеж, който се е годил. |
| грозник - мн. грозници, м.Пренебр. Грозен човек. |
| двойник - мн. двойници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен дв... |
| каноник - мн. каноници, м. 1. Специалист по църковно право. 2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала. 3. Прен. Пренебр. Лице,... |
| мошеник - мн. мошеници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник. // прил. мошенически, мошеническа, мошени-ческо, мн... |
| наочник - мн. наочници, (два) наочника, м. Обикн. мн. Кожени парчета, които са прикрепени отстрани на конската глава, за да ограничат виждан... |
| никелов - никелова, никелово, мн. никелови, прил. 1. Който съдържа никел. Никелова сплав. 2. Който е направен от никел. Никелова монета. |
| николко - нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко. |