| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| проникна - проникнеш, мин. св. проникнах, мин. прич. проникнал, св. — вж. прониквам. |
| работник - мн. работници, м. 1. Човек, който работи, постоянно извършва някаква дейност, за да се прехранва. Социален работник. Научен работн... |
| рибарник - мн. рибарници, (два) рибарника, м. Място за изкуствено развъждане на риби. |
| самотник - мн. самотници, м. 1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник. 2. ... |
| сановник - мн. сановници, м. 1. Остар. Чиновник с високо положение и голямо влияние. Сановниците на краля. 2. Ирон. Висш държавен служител; в... |
| сламеник - мн. сламеници, (два) сламеника, м. Дюшек, напълнен със слама. |
| странник - мн. странници, м. Остар. 1. Човек, който е от друг край или държава. 2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; ... |
| сухарник - мн. сухарници, (два) сухарника, м. Съд за съхраняване на сухари. |
| тутманик - мн. тутманици, (два) тутманика, м. 1. Тестено изделие — хляб, опечен с плънка от яйца, сирене и масло. 2. Прен. Разг. Пренебр. Нед... |
| уникален - уникална, уникално, мн. уникални, прил. 1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка. 2. Прен. Който е оригинален, странен. ... |
| управник - мн. управници, м. Лице, което ръководи, обикн. учреждение, предприятие (понякога авторитарно). |
| участник - мн. участници, м. Лице, което взема участие в нещо. Участник в събитията. Участник във филма. |
| храненик - мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хранениче, храненичета, ср. |
| часовник - мн. часовници, (два) часовника. Уред за измерване на времето в денонощието. Стенен часовник. Електронен часовник. |
| ответник - мн. ответници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск. |
| отдушник - мн. отдушници, (два) отдушника, м. 1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение. 2. Прен. Това, което дава възможност да се изле... |
| отличник - мн. отличници, м. 1. Учещ, който има отличен успех. 2. Първенец. |
| отцепник - мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация. // прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. от... |
| отчетник - мн. отчетници, м. Служител, който се занимава с отчетност. |
| отшелник - мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от друг... |