Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ник - Намерени са 571 думи от търсенето
жълтеникав - жълтеникава, жълтеникаво, мн. жълтеникави, прил. Който напомня жълт; възжълт, с жълт оттенък. Жълтеникава коса.
заговорник - мн. заговорници, м. Участник в заговор.
заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля.
зоотехника - само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни.
зъботехник - мн. зъботехници, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки.
напръстник - мн. напръстници, (два) напръстника, м. 1. Металическо или пластмасово приспособление с форма на шапка, което се поставя върху пръс...
наръкавник - мн. наръкавници, (два) наръкавника, м. Полуръкав, който се слага върху ръкавите на дреха, за да ги предпазва от замърсяване или къ...
некадърник - мн. некадърници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви.
поддръжник - мн. поддръжници, м. Човек, който поддържа някого или нещо (във 2 и 4 знач.).
престъпник - мн. престъпници, м. Човек, който извършва престъпление. // прил. престъпнически, престъпническа, престъпническо, мн. престъпническ...
свързочник - мн. свързочници, м. Войник, който служи в свързочна част.
събеседник - мн. събеседници, м. Лице, с което се води разговор.
съмишленик - мн. съмишленици, м. 1. Лице, което има същите идеи и убеждения. Политически съмишленици. Търся съмишленици, за да си направим малъ...
сънародник - мн. сънародници, м. Човек, който е от същия народ; жител на същата държава.
съотборник - мн. съотборници, м. Състезател от същия отбор.
съучастник - мн. съучастници, м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). ...
триъгълник - мн. триъгълници, (два) триъгълника, м. 1. Спец. Геометрична фигура, състояща се от три страни. Чертая равностранен триъгълник. 2. ...
богохулник - мн. богохулници, м.Човек, който хули Бога или върши богохулства (във 2 знач.).
злосторник - мн. злосторници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи.
зрелостник - мн. зрелостници, м. Ученик, който завършва средно образование.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: