| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| техника - мн. техники, ж. 1. Само ед. Съвкупност от оръдия и средства за производство, както и научната дейност, необходима за тяхното създа... |
| удавник - мн. удавници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника. |
| ударник - мн. ударници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование. |
| хроника - мн. хроники, ж. 1. Истор. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Ма-насиев... |
| частник - мн. частници, м. Лице, което работи за своя сметка, а не в държавно предприятие или кооперация. |
| плодник - мн. плодници, (два) плодника, м. Част от цвят на растение, в която се развиват семената. |
| плочник - мн. плочници, (два) плочника, м. Място, покрито с плочки; тротоар. |
| поменик - мн. поменици, (два) поменика, м. 1. Списък на имена, които се четат на големи църковни празници за "бог да прости" или з... |
| постник - мн. постници, м. Човек, който се е изолирал от хората и се е отдал на пост и съзерцание; пустинник, отшелник. |
| поялник - мн. поялници, (два) поялника, м. Инструмент, с който се запоява. |
| сборник - мн. сборници, (два) сборника, м. Книга, съставена от отделни художествени или научни съчинения, задачи, закони и др. Научен сборни... |
| сводник - мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор. |
| словник - мн. словници, (два) словника, м. Думите, включени в един речник. |
| сродник - мн. сродници, м. Сроден (в 1 знач.) човек; роднина, близък. |
| стотник - мн. стотници, м. Истор. В миналото — военен командир на сто души. |
| угодник - мн. угодници, м. 1. Човек, който угодничи; ласкател, мазник. 2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бог... |
| фиников - финикова, финиково, мн. финикови, прил. • Финикова палма. Палма с разперени листа и със сладки плодове — фурми. |
| школник - мн. школници. Войник в школата за запасни офицери.// прил. школнишки. |
| друмник - мн. друмници, м. Човек, който е по друмовете; пътник. |
| уличник - мн. уличници, м. Пренебр. Човек с лошо възпитание; хулиган. |