| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| доносник - мн. доносници, м. Човек, който прави доноси. |
| дописник - мн. дописници, м. Човек, който сътрудничи на вестник или списание, като изпраща дописки от мястото, където живее; кореспондент. |
| духовник - мн. духовници, м. Църковен служител; свещенослужител. // прил. духовнически, духовническа, духовническо, мн. духовнически. |
| източник - мн. източници, (два) източника, м. 1. Това, което дава нещо или от което се добива нещо. Източник на енергия. Източник на светлина... |
| колесник - мн. колесници, (два) колесника, м. Колесно устройство към шасито на самолет за придвижването му по пистата, което се прибира и спу... |
| комюнике - мн. комюникета, ср. Официално правителствено съобщение в печата за междудържавни отношения или за събития във вътрешния живот. |
| летовник - мн. летовници, м. Човек, който е някъде на почивка, на курорт. |
| любовник - мн. любовници, м. 1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. Тя има любовник, но мъжът й не знае.... |
| наложник - мн. наложници, м. Любовник. |
| народник - мн. народници, м. 1. Последовател на народничеството. 2. Привърженик на литературно течение в България от края на XIX в. |
| неволник - мн. неволници, м. 1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик. 2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворн... |
| негодник - мн. негодници, м. 1. Подъл, низък, долен човек. 2. Разг. Човек, който не е годен за някаква работа; неспособен човек. |
| оглавник - мн. оглавници, (два) оглавника, м. Част от приспособление за водене на животно, което се връзва за главата му. • Слагам оглавник (... |
| овчарник - мн. овчарници, (два) овчарника, м. Място с постройка, където се отглеждат овце. |
| измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже. |
| изниквам - изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Пр... |
| крайщник - мн. крайщници, (два) крайщника, м. Парче от края на хляб. |
| лазарник - мн. лазарници, (два) лазарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсст лазарника. |
| лигавник - мн. лигавници, (два) лигавника, м. Специална малка престилка с връзки, която се завързва около врата на бебе, за да предпазва дрех... |
| медникар - медникарят, медникаря, мн. медникари, м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове. // прил. медникарски, медникарска, медни... |