ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
жертвеник - мн. жертвеници, (два) жертвеника, м. В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви. |
зверилник - мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилни... |
клеветник - мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите. |
несретник - мн. несретници, м. Несретен човек. |
племенник - мн. племенници, м. Син на брат или сестра. Сестра ми има две деца, които са мои племенници. |
преселник - мн. преселници, м. Човек, който се е преселил. Преселници от Тракия. // прил. преселнически, преселническа, преселническо, мн. пре... |
светилник - мн. светилници, (два) светилника, м. 1. Плосък съд с фитил за осветление. 2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв свети... |
седмичник - мн. седмичници, (два) седмичника, м. Периодично издание, което излиза един път в седмицата. |
сестриник - мн. сестриници, м. Разг. Син на сестрата (в 1 знач.) по отношение на нейните братя и сестри. |
трезвеник - мн. трезвеници, м. Който не пие алкохол; въздържател. |
фритюрник - мн. фритюрници, (два) фритюрника, м. Домакински затворен съд за пържене в много мазнина. |
аеропоника - (по аеро- + гр. ponos 'работа')Отглеждане на растения без почва, чрез впръскване на хранителен разтвор в корените им. |
безсрамник - мн.безсрамници.Пренебр. Човек, който няма чувство за срам. |
белезникав - белезникава, белезникаво, мн.белезникави.Който е с цвят подобен на белия; възбял. |
възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу... |
воловарник - мн. воловарници, (два) воловарника, м.Обор за волове. |
говедарник - мн. говедарници, (два) говедарника, м.Обор или място, където се затварят говедата. |
гълъбарник - мн. гълъбарници, (два) гълъбарника, м.Малка постройка или помещение за отглеждане на домашни гълъби. |
дранголник - мн. дранголници, (два) дранголника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника. |
донаборник - мн. донаборници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата. |