Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ник - Намерени са 571 думи от търсенето
жертвеник - мн. жертвеници, (два) жертвеника, м. В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви.
зверилник - мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилни...
клеветник - мн. клеветници, м. Човек, който е склонен да клевети другите.
несретник - мн. несретници, м. Несретен човек.
племенник - мн. племенници, м. Син на брат или сестра. Сестра ми има две деца, които са мои племенници.
преселник - мн. преселници, м. Човек, който се е преселил. Преселници от Тракия. // прил. преселнически, преселническа, преселническо, мн. пре...
светилник - мн. светилници, (два) светилника, м. 1. Плосък съд с фитил за осветление. 2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв свети...
седмичник - мн. седмичници, (два) седмичника, м. Периодично издание, което излиза един път в седмицата.
сестриник - мн. сестриници, м. Разг. Син на сестрата (в 1 знач.) по отношение на нейните братя и сестри.
трезвеник - мн. трезвеници, м. Който не пие алкохол; въздържател.
фритюрник - мн. фритюрници, (два) фритюрника, м. Домакински затворен съд за пържене в много мазнина.
аеропоника - (по аеро- + гр. ponos 'работа')Отглеждане на растения без почва, чрез впръскване на хранителен разтвор в корените им.
безсрамник - мн.безсрамници.Пренебр. Човек, който няма чувство за срам.
белезникав - белезникава, белезникаво, мн.белезникави.Който е с цвят подобен на белия; възбял.
възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу...
воловарник - мн. воловарници, (два) воловарника, м.Обор за волове.
говедарник - мн. говедарници, (два) говедарника, м.Обор или място, където се затварят говедата.
гълъбарник - мн. гълъбарници, (два) гълъбарника, м.Малка постройка или помещение за отглеждане на домашни гълъби.
дранголник - мн. дранголници, (два) дранголника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника.
донаборник - мн. донаборници, м. Спец. Млад мъж, на който непосредствено му предстои да влезе в казармата.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: