| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| метежник - мн. метежници, м. Лице, което организира метеж или участва в метеж. // прил. метежнически, метежническа, метежническо, мн. метежни... |
| мизерник - мн. мизерници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.). |
| месечник - мн. месечници, (два) месечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца. |
| неверник - мн. неверници, м. 1. Човек, който не е верен. 2. Човек, който не вярва. 3. Друговерец (нехристиянин). |
| неделник - мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива. |
| немирник - мн. немирници, м. Човек, който е немирен; пакостник. |
| пепелник - мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника. |
| приемник - мн. приемници, м. 1. Човек, който приема, наследява една работа от друг. 2. Спец. Кръстник. |
| свещеник - мн. свещеници, м. Духовно лице при християните, което има право на брак, извършва обреди и служи литургия; поп, духовник, пастор. ... |
| сгледник - мн. сгледници, м. Остар. Човек, изпратен на сгледа. |
| тиквеник - мн. тиквеници, (два) тиквеника, м. 1. Баница с пълнеж от тиква. Пека тиквеник. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав, недодялан човек. |
| цедилник - мн. цедилници, (два) цедилника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора. |
| змиярник - мн. змиярници, м. 1. Място, където се въдят или отглеждат змии. Това голо място е истински змиярник. 2. Прен. Студено, мрачно мяст... |
| спиртник - мн. спиртници, (два) спиртника, м. Домакински уред, предназначен за бързо затопляне или варене с топлина от горещ спирт. |
| бездарник - мн.бездарници.Бездарен човек. |
| възниквам - възникваш, несв. и възникна, св.; какво.Появявам се, зараждам се, образувам се. Възникнаха някои трудности. Постоянно възникват ко... |
| вестникар - вестникарят, вестникаря, мн. вестникари, м.1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист.2. Разг. Издател и/или собстве... |
| държавник - мн. държавници, м. Човек, който заема висш пост в държавните органи на властта. Велик държавник. // прил. държавнически, държавнич... |
| завареник - мн. завареници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. |
| завистник - мн. завистници, м. Завистлив човек, завистливец. |