| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| избраник - мн. избраници, м. 1. Човек, който е избцан чрез гласуване. Народен избраник. 2. Любим мъж. 3. Лице, което се отличава от другите п... |
| изгнаник - мн. изгнаници, м. Човек, който е в изгнание. // прил. изгнанически, изгнаническа, изгнаническо, мн. изгнанически. |
| издайник - мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого. |
| връстник - мн. връстници, м.Човек, който е на една възраст с друг човек. |
| доникъде - нареч. 1. До никое място. Пътят не води доникъде. 2. Прен. До никакъв резултат. Ако продължаваш така, доникъде няма да стигнеш. |
| кръстник - мн. кръстници, м. 1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение. 2. Лице, което кумува на сватбата на някого... |
| къщовник - мн. къщовници, м. Човек, който се грижи много за дома си. Той е голям къщовник, чисти, мете. |
| наникъде - нареч. В нито една посока. Не пътувам наникъде. |
| наръчник - мн. наръчници, (два) наръчника, м. Книга, сборник с най-необходими данни в някоя област, който се използва често. Наръчник за млад... |
| отникъде - нареч. От никое място, от никоя страна. Отникъде не дойде помощ. |
| пясъчник - мн. пясъчници, (два) пясъчника, м. Утаечна скала със зърниста структура и с остатъци от микроороганизми в нея. // прил. пясъчников... |
| съновник - мн. съновници, (два) съновника, м. Книга с тълкувания на сънищата. |
| смъртник - мн. смъртници, м. Мъртвец. • Като смъртник. Блед/слаб като мъртвец. |
| стръвник - мн. стръвници, м. Стръвно животно или човек. // прил. стръвнишки, стръвнишка, стръвнишко, мн. стръвнишки. Стръвнишки поглед. |
| съботник - мн. съботници, м. Диал. Човек, роден в събота, който според народните поверия вижда вампири и може да се бори с тях. |
| съветник - мн. съветници, м. 1. Човек, който дава съвети. Баща ми е най-добрият ми съветник. Омразата е лош съветник. 2. Длъжностно или избор... |
| съперник - мн. съперници, м. 1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща. 2. Влюбен в едно лице по отношение на дру... |
| съратник - мн. съратници, м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата. |
| виновник - мн. виновници, м.1. Виновен човек.2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно. |
| годишник - мн. годишници, (два) годишника, м.Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета. |