| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| подемник - мн. подемници, (два) подемника, м. Съоръжение за издигане на строителни материали; асансьор. |
| побойник - мн. побойници, м. Човек, който обича да се бие и често се бие. Детето расте голям побойник. // прил. побойнически, побойническа, п... |
| поборник - мн. поборници, м. 1. Истор. Борец за освобождение от турско робство. 2. Смел и настъпателен участник в обществения живот. Поборник... |
| покойник - мн. покойници, м. Умрял човек. |
| помощник - мн. помощници, м. Човек, който помага на някого. Способен и работлив помощник. |
| потисник - мн. потисници, м. Този, който потиска (в 1 знач.). // прил. потиснически, потисническа, потисническо, мн. потиснически. Потисничес... |
| просеник - мн. просеници, (два) просеника, м. Специален хляб от царевично брашно (рядко от просо). // прил. просеничен, просеничена, просенич... |
| стройник - мн. стройници, м. Диал. Човек, който е изпратен да сватосва; годежар, сват. |
| фокусник - мн. фокусници, м. Човек, който прави фокуси.// прил. фокуснически, фокусническа, фокусническо, мн. фокуснически. // същ. фокусниче... |
| художник - мн. художници, м. 1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец. 2. Човек, който проявява творч... |
| чиновник - мн. чиновници, м. 1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи. 2. Прен. Пренебр. Бюрокр... |
| безумник - мн. безумници.Остар. Безумец. |
| будилник - мн. будилници, (два) будилника.Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час. |
| техникум - мн. техникуми, (два) техникума, м. Средно техническо или специализирано професионално училище. Селскостопански техникум. Строителе... |
| труженик - мн. труженици, м. Човек, който се труди, който работи упорито. |
| бележник - мн.бележници,(два) бележника.1. Малка тетрадка, тефтер за водене на бележки.2. Разг. Ученическа книжка за вписване на успеха и пов... |
| вечерник - мн. вечерници, (два) вечерника, м.Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер. |
| десетник - мн. десетници, м. Истор. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души. |
| изменник - мн. изменници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята. |
| изселник - мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия. |