| ник - Намерени са 571 думи от търсенето |
|---|
| зайчарник - мн. зайчарници, (два) зайчарника, м. Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайч... |
| закрилник - мн. закрилници, м. Лице, което закриля, защитава. |
| заместник - мн. заместници, м. 1. Лице с ограничени спрямо ръководителя функции. Заместник-министър. Заместник-ректор. 2. Лице, което продължа... |
| застъпник - мн. застъпници, м. 1. Защитник, покровител на човек или на организация. В негово лице винаги имам застъпник. Той е застъпник на на... |
| затворник - мн. затворници, м. Лице, което лежи в затвор. |
| заточеник - мн. заточеници, м. Лице, което е изпратено на заточение. |
| зеленикав - зеленикава, зеленикаво, мн. зеленикави, прил. Който има зелен оттенък; леко зелен. Облече зеленикавата рокля. |
| въпросник - мн. въпросници, (два) въпросника, м.1. Списък от въпроси за изпит.2. Лист с въпроси за събиране на сведения. Изготвям въпросник. П... |
| войниклък - само ед.Разг. Военна служба на войник. |
| вълшебник - мн. вълшебници, м.1. В приказките: магьосник.2. Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва. |
| дъждовник - мн. дъждовници, (два) дъждовника, м. Подобно на гущер животно с тъмна кожа на жълти петна; саламандър. |
| кръжочник - мн. кръжочници, м. Участник в кръжок. |
| кръщелник - мн. кръщелници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник. |
| нагръдник - мн. нагръдници, (два) нагръдника, м. 1. Приспособление, което се прикрепва към предната част на мъжка риза или костюм. Колосан наг... |
| оръжейник - мн. оръжейници, м. 1. Човек, който се занимава с изработване и ремонтиране на оръжие. 2. Войник, който се грижи за изправността на... |
| отстъпник - мн. отстъпници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи. |
| развъдник - мн. развъдници, (два) развъдника, м. Място, където се развъжда нещо. Развъдник за риба. |
| скъперник - мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник. // прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. ск... |
| сребърник - мн. сребърници, (два) сребърника, м. Истор. Старинна сребърна монета. |
| съдружник - мн. съдружници, м. Участник в сдружение или в съдружие. // прил. съдружнически, съдружническа, съдружническо, мн. съдружнически. |