Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Т
теглило - мн. теглила, ср. Разг. Голямо тегло; страдание, мъка. Настъпиха големи теглила.
тегло - само ед. 1. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от земята, и силата на това привличане; тежест. Всяко тяло и...
тегля - теглиш, мин. св. теглих, мин. прич. теглил, несв. 1. Какво. Дърпам с усилие към или след себе си; притеглям, придърпвам, влача. Те...
тегна - тегнеш, мин. св. тегнах, мин. прич. тегнал, несв. 1. Вися. увлечен от теглото си; натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата ...
тегоба - мн. тегоби, ж. Остар. 1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си. 2. Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, ст...
тегота - само ед. Остар. 1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка. 2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.
теготя се - теготиш се, мин. св. теготих се, мин. прич. теготил се, несв. Разг. Тягостно ми е, измъчвам се.
тежа - тежиш. мин. св. тежах, мин. прич. тежал, несв. 1. Имам тегло, тежина. Детето тежи 16 килограма. 2. Имам голямо тегло; не съм лек и...
тежест - тежестта, мн. тежести, ж. 1. Само ед. Свойството на телата да падат надолу, да бъдат привличани от Земята, както и силата на това ...
тежкар - тежкарят, тежкаря, мн. тежкари, м. Жарг. Високомерен, надут човек. Ходи като тежкар.// прил. тежкарски, тежкарска, тежкарско, мн. ...
тежкарея - тежкарееш, мин. св. тежкарях, мин. прич. тежкарял, несв. Жарг. Държа се като тежкар; големея се.
тежкарка - мн. тежкарки, ж. Жена тежкар.
тежкаря се - тежкариш се, мин. св. тежкарих се, мин. прич. тежкарил се, несв. Жарг. Големея се; тежкарея.
тежко - нареч. 1. Много, прекалено. Тежко натоварен кон. 2. Бавно, мудно, тромаво, едва. Стъпвам тежко. 3. С голямо затруднение, изтощено,...
тежкоатлет - мн. тежкоатлети, м. Спортист, който се занимава с тежка атлетика. // прил. тежкоатлетичен, тежкоатлетична, тежкоатлетично, мн. теж...
тежковъоръжен - тежковъоръжена, тежковъоръжено, мн. тежковъоръжени, прил. Който е с голямо въоръжение, с много оръжие. Тежковъоръжен войник.
тежкоподвижен - тежкоподвижна, тежкоподвижно, мн. тежкоподвижни, прил. Който се движи или се придвижва трудно, тежко; трудноподвижен. // същ. тежк...
тежкотоварен - тежкотоварна, тежкотоварно, мн. тежкотоварни, прил. 1. Който е пригоден за превоз на тежки товари. Тежкотоварен влак. 2. Прен. Раз...
тежнение - мн. тежнения, ср. Склонност към нещо; стремеж, влечение, желание. Ние имаме различни тежнения.
тежък - тежка, тежко, мн. тежки, прил. 1. Който има голямо тегло. Тежък хладилник. 2. Който изглежда с голямо тегло по външен вид; масивен...
тез - — вж. този.
теза - мн. тези, ж. Основно положение, което се поддържа и доказва в научно съчинение; становище, схващане. Неговата теза е ясна.
тезгях - мн. тезгяхи и тезгяси, (два) тезгяха, м. 1. Специална маса в ресторант, закусвалня, магазин, от където се обслужват клиентите и къ...
тези - — вж. този.
тезис - мн. тезиси, (два) тезиса, м. 1. Теза. 2. Обикн. мн. Кратки бележки, план на изказване, съчинение, дейност и др. Бележка с тезиси. ...
тейко - само ед. Остар. Разг. Татко. // прил. тейков, тейкова, тейково, мн. тейкови.
тек - прил. неизм. Който е с нечетен брой. Хората са тек.
тека - течеш, мин. св. текох, мин. прич. текъл, несв. 1. За течност и под. — движа се в някаква посока. Водата тече. Реката тече. Млякото...
теква ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и текне ми, св. Разг. Идва ми наум; хрумва ми, скимва ми. Текнало му да излиза по това време!
текме - мн. текмета, ср. Диал. Ритник. Магарето удари няколко текмета.
текне ми - мин. св. текна ми, мин. прич. текнало ми, св. — вж. теква ми.
текст - текстът, текста, мн. текстове, (два) текста, м. 1. Последователност от думи, която представлява относително завършено в смислово о...
текстил - само ед. Общо наименование на всички изделия от прежда, обикн. тъкани. Вълнен текстил. Копринен текстил. // прил. текстилен, текст...
текстилец - мн. текстилци, м. Човек, който работи в текстилната промишленост.
текстилка - мн. текстилки, ж. Жена текстилец.
текстолог - мн. текстолози, м. Специалист по текстология.
текстология - само ед. Спец. Филологическа наука, която се занимава с изучаване особеностите на художествения текст, на промените, настъпили в н...
текстоложка - мн. текстоложки, ж. Жена текстолог.
текстообработващ - текстообработваща, текстообработващо, мн. текстообработващи, прил. Който е предназначен да обработва текст. • Текстообработваща си...
текстуален - текстуална, текстуално, мн. текстуални, прил. Дословен, буквален. // нареч. текстуално.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: