| Буква Т |
|---|
| тухлар - тухларят, тухларя, мн. тухлари, м. Работник, който прави тухли от глина. |
| тухларница - мн. тухларници, ж. Работилница или фабрика за тухли. |
| тухларски - тухларска, тухларско, мн. тухларски, прил. Който се отнася до тухла и до тухлар. Тухларска работилница. |
| туч - тучът, туча, само ед., м. Остар. 1. Медна сплав; бронз. 2. Лято желязо; чугун. 3. Прен. Нещо много тежко и масивно. |
| тучен - тучна, тучно, мн. тучни, прил. 1. За земя — плодороден. Тучни поля. 2. За растителност — който е лзпълнен със сокове; буен, свеж. ... |
| туш - тушът, туша, мн. тушове, (два) туша, м. Вид гъсто черно мастило, използвано за рисуване и чертане, което засъхва бързо. Портрет с ... |
| туширам - тушираш, несв. и св.; какво. 1. Поставям сенки на рисунка. 2. Пречертавам с туш направен с молив чертеж. 3. Намалявам качествата, ... |
| тщеславен - тщеславна, тщеславно, мн. тщеславни, прил. Който се стреми да изтъкне достойнствата си; славолюбив. // нареч. тщеславно. |
| тщеславие - само ед. Непрекъснат стремеж към слава; славолюбие. |
| тъга - мн. тъги, ж. Чувство на жал; скръб, мъка. Раздялата изпълваше сърцето и с тъга. |
| тъгувам - тъгуваш, несв. Изпитвам тъга; тъжа, жалея. Тъгувам за близките си. |
| тъдява - нареч. Разг. По тези места; наоколо, тук. Тъдява срещнах мечката за първи път. |
| тъдявашен - тъдявашна, тъдявашно, мн. тъдяваш-ни, прил. Разг. Който е от тези места; тукашен. Тъдявашен човек. |
| тъжа - тъжиш, мин. св. тъжах, мин. прич. тъжал, несв. Изпитвам чувство на тъга; скърбя, жалея. Цялото село тъжеше за убитото момиче. |
| тъжачка - мн. тъжачки, ж. Жена, която оплаква мъртвец по време на траурната церемония; оплаквачка. Тъжачките нареждаха и припяваха жално и п... |
| тъжба - мн. тъжби, ж. Остар. Писмено оплакване по някакъв повод, изпратено до съдебна инстанция или друго учреждение; жалба. |
| тъждествен - тъждествена, тъждествено, мн. тъждествени, прил. Който напълно съвпада с друг; еднакъв, равен. Тъждествено уравнение. Тъждествена ... |
| тъждество - мн. тъждества, ср. 1. Пълно съвпадане; еднаквост, равенство. 2. Спец. В математиката - равенство, което е в сила за всички числови... |
| тъжен - тъжна, тъжно, мн. тъжни, прил. 1. Който е обзет от тъга. Тъжно момиче. 2. Който изразява тъга. Тъжен поглед. 3. Който предизвиква ... |
| тъжител - тъжителят, тъжителя, мн. тъжители, м. Лице, което подава тъжба. |
| тъжителка - мн. тъжителки, ж. Жена тъжител. |
| тъжовен - тъжовна, тъжовно, мн. тъжовни, прил. Тъжен. // нареч. тъжовно. // същ. тъжовност, тъжовността, ж. |
| тъй - показ, нареч. Така. • Тъй като. Съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина; защото, понеже. Ще закъснея, ... |
| тъка - тъчеш, мин. св. тъках, мин. прич. тъкал, несв.; какво. 1. Изработвам на стан материя, плат. Тя тъче килими. 2. Прен. За паяк — пле... |
| тъкан - тъканта, мн. тъкани, ж. 1. Материя, изработена чрез тъкане. Копринена тъкан. 2. Само ед. Начин, по който е изработена такава матер... |
| тъкач - мн. тъкачи, м. Работник, който тъче. |
| тъкачен - тъкачна, тъкачно, мн. тъкачни, прил. Който е предназначен за тъкане. Тъкачен цех. Тъкачен стан. |
| тъкачка - мн. тъкачки, ж. Жена тъкач. |
| тъкмо - нареч. 1. В определен момент, току-що. Тя тъкмо влезе и телефонът звънна. 2. Равно, точно. Тъкмо две години стаж не му достигнаха ... |
| тъкмя - тъкмиш, мин. св. тъкмих, мин. прич. тъкмил, несв. Разг. 1. какво/кого. Подреждам, нагласям. Тъкмя огнището. Защо я тъкмиш като за ... |
| тълкование - мн. тълкования, ср. Тълкуване. |
| тълковен - тълковна, тълковно, мн. тълковни, прил. Който съдържа в себе си тълкуване, обяснение. Тълковен речник. |
| тълкувам - тълкуваш, несв.; какво. 1. Обяснявам с други думи, за да се схване смисълът му; разяснявам. Тълкувам нови думи. Тълкувам закон. 2.... |
| тълкуване - мн. тълкувания, ср. 1. Обясняване, разясняване. 2. Изказване, което съдържа обяснение за смисъла на нещо, обикн. според нечия глед... |
| тълкувател - тълкувателят, тълкувателя, мн. тълкуватели, м. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища. |
| тълмач - мн. тълмачи, м. Остар. 1. Тълкувател. 2. Преводач. |
| тълпа - мн. тълпи, ж. 1. Обикн. пренебр. Струпване на множество хора. Около всяка сцена на фолклорния фестивал имаше тълпи. 2. Прен. Прене... |
| тълпя се - тълпиш се, мин. св. тълпях се, мин. прич. тълпял се, несв. Само мн. Събираме се на тълпа, струпваме се. Хората се тълпяха около не... |
| тъма - мн. тъми, ж. Тъмнина. |
| тъмен - тъмна, тъмно, мн. тъмни, прил. 1. В който няма светлина или който е недостатъчно осветен. Тъмна стая. Тъмна нощ. 2. Който пропуска... |