| Буква Т |
|---|
| тонус - само ед. 1. Постоянно слабо съкращение на мускул, което не зависи от волята. 2. Напрежението, което обуславя дееспособността на ор... |
| топ - топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна. // същ. умал. топче, мн. топчета, ср. • На топа на... |
| топ- - Първа съставна част на сложни думи, която означава изключителен, най-добър, напр. топкола, топлиста, топновина. |
| топаз - мн. топази, (два) топаза, м. Безцветен, жълт или син минерал, скъпоценен камък, както и парче от него, обработено за накит. Пръсте... |
| топвам - топваш, несв. и топна, св.; какво/кого. Топя веднъж или няколко пъти по веднъж. Топвам месото в соса. — топвам се/топна се. Потопя... |
| топирам - топираш, несв. и св.; какво. Реша коса в посока към главата, за да стои бухнала. - топирам се. Разг. Топирам косата си. // прил. т... |
| топка - мн. топки, ж. 1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снеж... |
| топливо - само ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата. |
| топлийка - мн. топлийки, ж. Игличка с топчица на върха за закопчаване, обикн. при шиене на дрехи; карфица. |
| топлик - само ед. 1. В поезията — топлина; радост. Топликът на слънцето. Топлик за душата ми. 2. Диал. Топъл извор. |
| топлина - само ед. 1. Спец. Във физиката — хаотично движение на частиците (молекули, атоми и др.), образуващи телата. 2. Нагрятост, висока т... |
| топлинен - топлинно, топлинна, мн. топлинни, прил. Който се отнася до топлина. Топлинна енергия. Топлинен двигател. • Топлинен удар. Болестно... |
| топлинки - топлинка, ж. Остар. Топли домашни пантофи, не чехли, от дебел плат или кожа. |
| топло - нареч. С излъчване на топлина. Слънцето грее топло. Гледам детето топло. Говоря му топло. |
| топлоизолация - само ед. Външно покритие на топлообменници, тръбопроводи, стени и др. със специални изолационни материали; топлинна изолация. |
| топлокръвен - топлокръвна, топлокръвно, мн. топлокръвни, прил. За животно — който има постоянна температура на кръвта. |
| топломер - мн. топломери, (два) топломера, м. Уред за измерване на количеството топлина, използвана от потребител, включен в топлофикационна ... |
| топлопровод - мн. топлопроводи, (два) топлопровода, м. Система от тръби за пренасяне на носител на топлина от топлофикационен източник. |
| топлота - само ед. Душевна топлина, задушевност, сърдечност, близост. Отнасям се е топлота към тях. |
| топлотехника - само ед. Област от науката и техниката, която изучава методите и принципите за получаване, преобразуване, пренасяне и използване н... |
| топлофикация - само ед. Прокарване на отопление, чийто източник е топлоцентрала. |
| топлоцентрала - мн. топлоцентрали, ж. Централа, която произвежда пара или топла вода за отопление на сгради или за индустриални нужди. |
| топля - топлиш, мин. св. топлих, мин. прич. топлил, несв. 1. Какво/кого. Правя да стане топъл; затоплям, стоплям. Слънцето топли земята. Т... |
| топна - топнеш, мин. св. топнах, мин. прич. топнал, св. — вж. топвам. |
| топовен - топовна, топовно, мн. топовни, прил. Който е произведен от топ. Топовен изстрел. Топовни гърмежи. |
| топограф - мн. топографи, м. Специалист по топография. |
| топография - само ед. 1. Спец. Дял от геодезията, който се занимава със заснимане и измерване на земната повърхност и представянето - върху кар... |
| топола - мн. тополи, ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както ... |
| топология - само ед. Спец. Математическа дисциплина за топологичните свойства на фигурите (свойствата, които не се променят при еднозначно обр... |
| топонимия - само ед. 1. Спец. Дял от езикознанието, който проучва произхода, значението и употребата на географските названия. 2. Географските... |
| топономастика - само ед. Топонимия (в 1 знач.) |
| топор - мн. топори, (два) топора, м. Диал. Брадва. |
| топтан - нареч. Разг. 1. Заедно, на едро, на един път. Продавам всичката стока топтан. 2. Всички, заедно, вкупом. Ще свършим работата топта... |
| топуз - мн. топузи, (два) топуза, м. Метална топка или метален къс, използван като тежест за кантар и др. |
| топуркам - топуркаш, несв. и топурна, св. Разг. 1. Бягам с тропот. Детето топурка. 2. Прен. Уреждам или правя нещо, свързано с вървене; бягам... |
| топурна - топурнеш, мин. св. топурнах, мин. прич. топурнал, св. — вж. топуркам. |
| топче - мн. топчета, ср. 1. Малка топка. Топче за тенис на маса. 2. Топка от навити конци за бродиране или плетене. |
| топчест - топчеста, топчесто, мн. топчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице. |
| топъл - топла, топло, мн. топли, прил. 1. Който съдържа или/и излъчва топлина. Топли слънчеви лъчи. Топъл хляб. Топли длани. 2. Който задъ... |
| топя - топиш, мин. св. топих, мин. прич. топил, несв.; какво. 1. Поставям в течност; натопявам. Топя цветята във вода. 2. Поставям парче ... |