| Буква Т |
|---|
| тиксо - само ед. Разг. Лентовидна лепенка, обикн. безцветна; скоч. |
| тиктакам - тиктакаш, несв. Издавам звук, подобен на тик-так. |
| тил - тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м. 1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила. 2. Прен. Т... |
| тилда - само ед. Спец. 1. Диакритичен знак, използван в някои писмености на латинска основа и във фонетичната транскрипция. 2. Типографски... |
| тилен - тилна, тилно, мн. тилни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег. |
| тилилейски - тилилейска, тилилейско, мн. галилейски, прил. • Гори тилилейски. В народните приказки — непристъпни, далечни, тайнствени гори. |
| тилов - тилова, тилово, мн. тилови, прил. Който се отнася до тил (във 2 и 3 знач.). Тилови служби. Тилова част. |
| тим - тимът, тима, мн. тимове, (два) тима, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор. |
| тимпани - мн. тимпани, (два) тимпана, м. Ударен музикален инструмент с полусферична част и опъната на нея кожа. Танц под звуците на тимпанит... |
| тинест - тинеста, тинесто, мн. тинести, прил. Който съдържа тиня или е покрит с тиня. Тинести почви. Тинести места. Тинесто дъно. |
| тинктура - мн. тинктури, ж. Спец. В химията — разтвор на вещество в спирт или етер. Йодова тинктура. |
| тинтири-минтири - само мн. Разг. Измислици или глупави приказки. Говориш ми тинтири-минтири, за да ме заблудиш. |
| тинтява - само ед. Род треви и полухрасти с приложение в медицината, за подправка на напитки и др. |
| тиня - само ед. 1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. в... |
| тип - типът, типа, мн. типове, (два) типа, м. 1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от ... |
| типизация - само ед. Типизиране. |
| типизирам - типизираш, несв. и св.; какво. 1. Въплъщавам черти в типични образи. 2. Разпределям по типове. Типизирам висшите учебни заведения.... |
| типичен - типична, типично, мн. типични, прил. 1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер. 2. Който притежава в най-чис... |
| типов - типова, типово, мн. типови, прил. 1. Който е образец на даден тип (в 1 знач.). Типов договор. 2. Който съответства на даден образе... |
| типография - само ед. 1. Отпечатване на текстове, книги. 2. Остар. Предприятие за отпечатване на текстове, книги; печатаща. // прил. типографск... |
| типология - само ед. Научна класификация на предмети и явления по типове. Типология на езиците. Типология на горите. // прил. типологически, т... |
| типосам - типосаш, св. — вж. типосвам. |
| типосвам - типосваш, несв. и типосам, св. 1. Остар. Какво. Печатам. 2. Прен. Кого/какво. Изваждам наяве нещо нередно и прикрито. Типосали го ... |
| тирада - мн. тиради, ж. Задъхано словоизлияние, обикн. празнословно. Произнасям тиради. Изслушвам дълги тиради. |
| тираж - мн. тиражи, (два) тиража, м. 1. Теглене на печелившите номера на лотария, тото или на облигации (за изплащане на държавен заем). Т... |
| тиражирам - тиражираш, несв. и св.; какво. 1. Установявам тираж. 2. Прен. Размножавам (в определен брой). Тиражирам графики. 3. Прен. Размножа... |
| тиран - мн. тирани, м. Тиранин. |
| тиранизирам - тиранизираш, несв. и св.; кого. Измъчвам, потискам, малтретирам. Тиранизирам подчинените си. Тиранизирам семейството си. |
| тиранин - мн. тирани, м. Диктатор, потисник. Чужди тирани измъчват народа. Тиранин в семейството. |
| тираничен - тиранична, тиранично, мн. тиранични, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати. |
| тирания - само ед. Деспотизъм, потисничество, тормоз. Подлагам на тирания. Цари тирания. |
| тиранствам - тиранстваш, несв.; над кого. Държа се като тиранин. Тиранства над подчинените си работници. |
| тиранствувам - тиранствуваш, несв. Тиранствам. |
| тиранти - само мн. Специални презрамки от широк ластик със закопчалки за придържане на панталони. Слагам си тиранти. Ходя с тиранти. |
| тирбушон - мн. тирбушони, (два) тирбушона, м. Уред за изтегляне на тапа от бутилка. |
| тире - мн. тирета, ср. Спец. Вид препинателен знак с вид на черта. |
| титан - мн. титани, м. 1. В старогръцката митология — син на богове, гигант, който влязъл в борба със Зевс. 2. Прен. Човек с изключителна ... |
| титаничен - титанична, титанично, мн. титанични, прил. Който е присъщ на титан. Титанични усилия. |
| титански - титанска, титанско, мн. титански, прил. Титаничен. |
| титла - мн. титли, ж. Почетно звание за благородство, за научна квалификация или за особени заслуги. Титлата граф. Научна титла. Шампионск... |