Буква Т |
татъшен - татъшна, татъшно, мн. татъшни, прил. Разг. Който се намира татък, нататък. Татъшна работа. |
тафта - само ед. Вид шумолящ копринен плат. Рокля от тафта. // прил. тафтен, тафтена, тафтено, мн. тафтени. |
тахан - само ед. Каша от печен и смлян сусам. Тахан -халва. |
тахан-халва - само ед. Халва от тахан и захар. |
тача - тачиш, мин. св. тачих, мин. прич. тачил, несв.; какво/кого. 1. Отнасям се с уважение; зачитам, оценявам, уважавам, ценя. Тача мъдр... |
тая - - вж. този. |
твар - тварта, мн. твари, ж. Живо същество, обикн. животно, насекомо. Тази твар му беше непозната. |
твоему - местоим. • По твоему. По твой начин, според твоите разбирания; според тебе. Как е по твоему? |
твой - твоя, твое, мн. твои, крат. ти, притеж. мест. 1. Който принадлежи на тебе или се отнася до тебе. Това лис твоето куче? Майка ти ка... |
творба - мн. творби, ж. Продукт на вдъхновена творческа дейност; творение, произведение. Световноизвестна творба. Литературна творба. |
творение - мн. творения, ср. 1. Творба. 2. Живо същество, създадено от природата, от Бога. Птичката е божие творение. |
творец - мн. творци, м. 1. Човек, който твори или е сътворил нещо. Велик творец е Рафаело. 2. Бог като създател на всичко. Всички сме деца ... |
творчески - творческа, творческо, мн. творчески, прил. 1. Който се отнася до творец и творчество. Творчески портрет. Творчески стил. Творчески... |
творчество - само ед. 1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; творене. Отдавам се на т... |
творя - твориш, мин. св. творих, мин. прич. творил, несв. 1. Създавам нови, оригинални художествени, научни и културни ценности. Творя лит... |
твърд - твърда, твърдо, мн. твърди, прил. 1. Който не променя формата и размера си. Твърдо вещество. 2. Който не се променя лесно при нати... |
твърде - нареч. В голяма степен; значително, доста, много. Отношението му е твърде лошо. Искаше твърде много. |
твърдение - мн. твърдения, ср. Това, което се твърди, което се отстоява като мнение. Нелепо твърдение. Обидно твърдение. |
твърдина - мн. твърдини, ж. 1. Само ед. Качество на твърд (в 1 и 2 знач.); твърдост. Голяма твърдина. 2. Остар. Крепост. |
твърдоглав - твърдоглава, твърдоглаво, мн. твърдоглави, прил. Който проявява твърдоглавие. |
твърдоглавец - мн. твърдоглавци, м. Разг. Твърдоглав човек. |
твърдоглавие - само ед. Липса на отстъпчивост, на желание за съгласие, на покорство; упоритост, непреклонност, дебелоглавие, инат. Проявявам твър... |
твърдоглавка - мн. твърдоглавки, ж. Разг. Твърдоглава жена. |
твърдоглавост - твърдоглавостта, ж., само ед. Твърдоглавие. |
твърдоглавство - само ед. Твърдоглавие. |
твърдоглавщина - само ед. Разг. Твърдоглавие. |
твърдя - твърдиш, мин. св. твърдях, мин. прич. твърдял, несв.: какво. Заявявам с убеденост, като обикн. доказвам истинността на заявлението... |
те - вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им, лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да к... |
театрал - мн. театрали, м. 1. Театрален деец. 2. Разг. Театрален любител. |
театрален - театрална, театрално, мн. театрални, прил. 1. Който се отнася до театър. Театрален състав. Театрален декор. 2. Прен. Който е прояв... |
театралка - мн. театралки, ж. Жена театрал. |
театралнича - театралничиш, мин. св. театралничих, мин. прич. театралничил, несв. Държа се неестествено; преигравам, позирам, маниернича. Не е н... |
театрознание - само ед. Спец. Наука за театъра. |
театър - мн. театри, (два) театъра, м. 1. Само ед. Изкуство, в което се поставят драматически произведения на сцена пред зрители, като се и... |
теб - лично мест. съкр. — вж. тебе. |
тебе - — вж. ти. |
тебешир - мн. тебешири, (два) тебешира, м. 1. Само ед. Мек бял минерал, калциев карбонат. 2. Парче от такъв минерал, с което се пише върху ч... |
тебеширен - тебеширена, тебеширено, мн. тебеширени, прил. 1. Който се отнася до тебешир. Тебеширено парче. 2. Прен. Който е с цвят на тебешир;... |
тегел - мн. тегели, (два) тегела, м. 1. Направена с конец от шевна машина линия; шев. Правя няколко тегела. 2. Прен. Разг. Движение в отно... |
теглилка - мн. теглилки, ж. 1. Уред за измерване на тежести; везни, кантар. Слагам на теглилката. 2. Метално кюлче с фиксирано тегло, което с... |