мисл - Намерени са 44 думи от търсенето |
мисля - мислиш, мин. св. мислих, мин. прич. мислил, несв. 1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно. 2. За какво/за ког... |
мислен - мислена, мислено, мн. мислени, прил. 1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание. 2. Въображаем, недействителен. Екваторът... |
мислещ - мислеща, мислещо, мн. мислещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество. |
мислим - мислима, мислимо, мн. мислими, прил. Възможен; който може да се случи. |
замисля - замислиш, мин. св. замислих, мин. прич. замислил, св. — вж. замислям. |
обмисля - обмислиш, мин. св. обмислих, мин. прич. обмислил, св. — вж. обмислям. |
намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |
помисля - помислиш, мин. св. помислих, мин. прич. помислил, св. — вж. помислям. |
смислов - смислова, смислово, мн. смислови, прил. Който се отнася до смисъл, значение. |
мислене - само ед. 1. Процес на поява на мисли. Образно мислене. 2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в п... |
смислен - смислена, смислено, мн. смислени, прил. Който е съдържателен; обмислен. Смислен живот. Смислени думи. // смисленост, смислеността,... |
измисля - измислиш, мин. св. измислих, мин. прич. измислил, св. — вж. измислям. |
замислен - замислена, замислено, мн. замислени, прил. 1. Който се е задълбочил в мисли. 2. Който е планиран; обмислен. Замислената среща не с... |
замислям - замисляш, несв. и замисля, св. 1. Разг. За кого/за какво. Грижа се, имам в ума си. От ходене не замисля за децата си — да ги прибе... |
мисловен - мисловна, мисловно, мн. мисловни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. Мисловен процес. // същ. мисловност, мисловността, ... |
обмислям - обмисляш, несв. и обмисля, св.; какво. Сериозно и внимателно мисля върху нещо; премислям, обсъждам. Обмислям добре проекта. |
намислям - намисляш, несв. и намисля,се.; какво. 1. Идва ми наум, избирам мислено, решавам. Намислих къде ще отида. 2. Измислям, помислям. На... |
размисля - размислиш, мин. св. размислих, мин. прич. размислил, св. — вж. размислям. |
помислям - помисляш, несв. и помисля, св. 1. Мисля определено време. Трябва да помисля. 2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се... |
мислител - мислителят, мислителя, мн. мислители, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител. |