Буква Т |
тунел - мн. тунели, (два) тунела, м. Подземен коридор, по който минава път, жп линия и други съоръжения. // прил. тунелен, тунелна, тунелн... |
тунеядец - мн. тунеядци, м. Остар. Човек, който живее от чужд труд; безделник. // прил. тунеядски, тунеядска, тунеядско, мн. тунеядски. |
тунеядка - мн. тунеядки, ж. Жена тунеядец. |
туника - мн. туники, ж. 1. Истор. В древния Рим — дълга риза с къси ръкави, която се е носила под тогата. 2. Вид танцов костюм. 3. Дълга бл... |
туп - междум. За наподобяване на звук при падане или при ритмично удряне. Сърцето му биеше: туп, туп, туп. Туп - една зряла круша падна ... |
тупалка - мн. тупалки, ж. Специална разширена в единия край пръчка за почистване на текстилни изделия чрез удряне. |
тупам - тупаш, несв. 1. Какво. Удрям, за да отстраня праха. Тупам всички одеяла. 2. Какво. Удрям по музикален инструмент от опъната кожа; ... |
тупаница - мн. тупаници, ж. Разг. Бой, тупане. |
тупвам - тупваш, несв. и тупна, св. Тупам поединично или еднократно. |
тупирам - тупираш, несв. Топирам. |
тупна - тупнеш, мин. св. тупнах, мин. прич. тупнал, св. — вж. тупвам. |
туптя - туптиш, мин. св. туптях, мин. прич. туптял, несв. За кръвоносен съд, сърце — пулсирам, бия. |
тупур-тупур - междум. За наподобяване на звука, произвеждан при ходене и бягане. |
тупурдия - мн. тупурдии, ж. Разг. Шум, тропот, глъчка. |
тур - турът, тура, мн. турове, (два) тура, м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори. |
тура - само ед. 1. Султански монограм върху пари и документи. 2. Страна на монета с герб или друг символ. Ези и тура. |
турбина - мн. турбини, ж. Двигател, в който вал се върти под действието на вода, въздух, пара и др. Газова турбина. // прил. турбинен, турби... |
турбогенератор - мн. турбогенератори, (два) турбогенератора, м. Електрически генератор и парна турбина, която го привежда в действие. |
турбореактивен - турбореактивна, турбореактивно, мн. турбореактивни, прил. В който се съчетава силата на реактивното движение с работата на газоват... |
туризъм - само ед. 1. Вид групов спорт, свързан с пътуване сред природата, обикновено пеш. 2. Пътешествие до други населени места или държав... |
турингклуб - мн. турингклубове, (два) турингклуба, м. Туристически клуб за автомобилисти. |
турист - мн. туристи, м. Човек, който се занимава с туризъм. // прил. туристически, туристическа, туристическо, мн. туристически. Туристиче... |
турло - мн. турла, ср. Разг. Облак дим, прах и др. Конете препускаха, а след тях се носеха гъсти турла прах. |
турме - мн. турмета, ср. Диал. Малкото на бивол до една година. |
турне - мн. турнета, ср. Пътуване, обиколка (обикн. на група артисти или певци за даване на представления). Съставът заминава на турне в ч... |
турнир - мн. турнири, (два) турнира, м. 1. Истор. В средновековието — рицарско състезание. 2. Спортно състезание, при което всеки участник ... |
турта - мн. турти, ж. Диал. Кръгъл плосък домашен хляб; погача. |
турча - турчиш, мин. св. турчих, мин. прич. турчил, несв.; кого. Насилствено налагам мохамеданска религия (по време на турското робство); ... |
туршия - мн. туршии, ж. Зеленчуци, запазени в саламура и оцет. // същ. умал. туршийка, мн. туршийки, ж. |
туря - туриш, мин. св. турих, мин. прич. турил, св. — вж. турям. |
турям - туряш, несв. и туря, св. Разг. Слагам, поставям. |
тутакси - нареч. Разг. Веднага, в същия миг. Тутакси отговорих на въпроса му. |
тутам се - туташ се, несв. Разг. Действам бавно, несръчно; пипкам се. |
туткав - туткава, туткаво, мн. туткави, прил. Разг. Който се тута; пипкав, бавен, несръчен. // нареч. туткаво. // същ. туткавост, туткавост... |
туткал - само ед. Лепило, получено при варене на кости, рога, кожени отпадъци и др. // прил. туткален, туткалена, туткалено, мн. туткалени. |
туткаля - туткалиш, мин. св. туткалих, мин. прич. туткалил, несв.; какво. Покривам, мажа с туткал. |
туткам се - туткаш се, несв. Разг. Тутам се. |
тутманик - мн. тутманици, (два) тутманика, м. 1. Тестено изделие — хляб, опечен с плънка от яйца, сирене и масло. 2. Прен. Разг. Пренебр. Нед... |
туфа - мн. туфи, ж. Множество стъбла, поникнали в близост или от едно коренище. По поляната бяха пръснати туфи с цъфнала лайка. От туфата... |
тухла - мн. тухли, ж. Правоъгълен блок от изпечена глина, който се използва в строителството. // прил. тухлен, тухлена, тухлено, мн. тухле... |