Буква Т |
теля се - телиш се, мин. св. телих се, мин. прич. телил се, несв. 1. За крава, биволица — добивам теле. 2. За теле — раждам се. |
теляк - мн. теляци, м. Работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изтъркване телата на посетителите. |
телякиня - мн. телякини, ж. Телячка. |
телячка - мн. телячки, ж. Жена теляк. |
тема - мн. теми, ж. 1. Проблем или съвкупност от проблеми, върху които се разсъждава в художествено произведение, научно съчинение, в раз... |
темане - мн. теманета, ср. Мохамедански поклон за поздрав с доближаване на дясната ръка до челото до устата и до сърцето. |
тематика - само ед. Съвкупност от теми, характерни за творчеството на един писател, за едно направление или за определен период; проблематика... |
тембър - само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър. |
теме - мн. темета, ср. Горната и задната част на човешка глава. Голо теме. Удар по темето. // прил. теменен, теменна, теменно, мн. теменн... |
темел - мн. темели, (два) темела, м. 1. Разг. Основа на сграда. Полагам темел. 2. Прен. Остар. Основа, база. |
теменуга - мн. теменуги, ж. 1. Пролетно горско цвете с ароматни виолетови или бели цветче-та. 2. Градинско цвете с по-едри цветове с подобна ... |
теменужен - теменужена и теменужна, теменужено и теменужно, мн. теменужени и теменужни, прил. 1. Който е с аромат на теменуга. Теменужен арома... |
темерут - мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец. // прил. темерутски, темерутска, темерутско, м... |
темерутин - мн. темерути, м. Темерут. |
темерутка - мн. темерутки, ж. Жена темерут. |
темп - темпът, темпа, мн. темпове, (два) темпа, м. 1. Спец. В музиката — темпо. 2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове... |
темперамент - само ед. 1. Съвкупност от психическите свойства на човека, които характеризират степента на неговата възбудимост и се проявяват в ... |
темпераментен - темпераментна, темпераментно, мн. темпераментни, прил. 1. Който проявява жизненост, енергичност. Темпераментен човек. 2. Който е п... |
температура - мн. температури, ж. 1. Величина, която характеризира степента на нагряване или на топлинно излъчване. Желязото се топи при висока ... |
темпо - само ед. 1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо. 2. Темп. // прил. темпов, темпова, темпов... |
тен - тенът, тена, само ед., м. 1. Цвят на кожата. Светъл тен. 2. Слънчев загар. Придобивам тен. |
тенденциозен - тенденциозна, тенденциозно, мн. тенденциозни, прил. Който съдържа, проявява тенденция или е направен с тенденция (в 3 знач.); прис... |
тенденция - мн. тенденции, ж. 1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението. 2. Вну... |
тенджера - мн. тенджери, ж. Дълбок, покрит съд за готвене с две дръжки отстрани. Тенджера под налягане. |
тенеке - мн. тенекета, ср. Разг. Тенекия. // прил. тенекен, тенекена, тенекено, мн. тенекени. |
тенекеджийница - мн. тенекеджийници, ж. Работилница на тенекеджия. |
тенекеджия - мн. тенекеджии, м. Занаятчия, който изработва изделия от тенекия. // прил. тенекеджийски, тенекеджийска, тенекеджийско, мн. тенеке... |
тенекийка - мн. тенекийки, ж. 1. Малка тенекия. 2. Метална или лъскава евтина дреболия, обикн. за украшение. Кича се с тенекийки. |
тенекия - мн. тенекии, ж. 1. Тънък метален лист тънка ламарина. Правя заслон от тенекия. 2. Висок четвъртит съд, направен от такъв лист. Тен... |
тензух - само ед. Леко платно от преплетени нарядко бели памучни нишки. Слагам тензух на прозореца. // прил. тензухен, тензухена, тензухено... |
тенис - само ед. Вид спорт, при който двама състезатели или две двойки състезатели си подават топчица през мрежа с помощта на ракета по сп... |
тенисист - мн. тенисисти, м. Състезател по тенис. |
тенисистка - мн. тенисистки, ж. Жена тенисист. |
тениска - мн. тениски, ж. Обикновена памучна лятна блуза с къси ръкави. |
тениски - само мн. Вид спортни обувки, подобни на маратонки. |
тенискорт - мн. тенискортове, (два) тенискорта, м. Специално игрище за тенис. |
тения - мн. тении, ж. 1. Болестотворен плосък червей, който живее в червата на човека и на гръбначните животни като паразит. Котешка тения... |
тенор - мн. тенори, (два) тенора, м. 1. Спец. Висок мъжки певчески глас. 2. Певец с такъв глас. Концерт на тримата тенори. // прил. теноро... |
тента - мн. тенти, ж. Платнен или пластмасов навес пред заведение за предпазване от слънце, дъжд и др. Пъстра тента. |
теокрация - само ед. 1. Политическо господство на духовенството в държавното управление. 2. Държава с такова управление (Ватикана). // прил. т... |