Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Т
тъмнея - тъмнееш, мин. св. тъмнях, мин. прич. тъмнял, несв. 1. Ставам по-тъмен; потъмнявам. Среброто постепенно тъмнее. 2. Виждам се с тъмн...
тъмнина - мн. тъмнини, ж. 1. Липса на светлина; мрак. Тъмнината покри селото. 2. Неосветено място. Бродя в тъмнината. 3. Прен. Невежество, б...
тъмница - мн. тъмници, ж. Разг. 1. Място, където се излежават присъди; затвор. 2. Тъмнина, мрак. // прил. тъмничен, тъмнична, тъмнично, мн. ...
тъмничар - тъмничарят, тъмничаря, мн. тъмничари, м. Пазач в затвор; надзирател.
тъмно - само ед. Неосветено място или тъмната част от денонощието. • По тъмно. 1. Много рано сутрин. 2. Много късно вечер. • По тъмно. 1. ...
тъмно- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е с наситен основен цвят, напр. тъмночервен, тъмнозелен, тъмносин, тъмно...
тъмнокож - тъмнокожа, тъмнокожо, мн. тъмнокожи, прил. Който има тъмна кожа. Тъмнокожо население.
тъмня - тъмниш, мин. св. тъмних, мин. прич. тъмнил, несв. Закривам светлината, правя да бъде тъмно.
тъна - тънеш, мин. св. тънах и тънах, мин. прич. тънал и тънал, несв. 1. Непроизволно пропадам надолу във вода или водниста среда. Камъкъ...
тънея - тънееш, мин. св. тънях, мин. прич. тънял, несв. Ставам по-тънък; изтънявам.
тънко- - Първа съставна част на сложни думи със значение тънък, напр. тънковлакнест, тънкокор, тънковрат, тънкокос, тънкорунен, тънкостебле...
тънкост - тънкостта, мн. тънкости, ж. Подробност, специална страна на нещо. Овладявам тънкостите на готварството.
тънкуляв - тънкулява, тънкуляво, мн. тънкуляви, прил. Разг. За човек — който е тънък, слаб. Тънкуляво момиче.
тънтя - тънтиш, мин. св. тънтях, мин. прич. тънтял, несв. Диал. Кънтя, тътна.
тънък - тънка, тънко, мн. тънки, прил. 1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат. 2. За звук — с висок ...
тъп - тъпа, тъпо, мн. тъпи, прил. 1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла. 2. Който не може да реже добре. Тъп нож. 3. За усещане...
тъпак - мн. тъпаци, м. Разг. Пренебр. Тъп човек. // прил. тъпашки, тъпашка, тъпашко, мн. тъпашки. Тъпашко поведение.
тъпан - мн. тъпани, (два) тъпана, м. Ударен музикален инструмент с форма на голям цилиндър, от двете страни на който е изпъната кожа. Тъпа...
тъпанар - тъпанарят, тъпанаря, мн. тъпанари, м. 1. Музикант, който свири на тъпан. 2. Разг. Пренебр. Тъп човек, глупак.
тъпанче - мн. тъпанчета, ср. Спец. Ципа, която отделя външното ухо от средното, като предава уловените трептения. • Пуквам/пукна (спуквам/сп...
тъпачка - мн. тъпачки, ж. Разг. Пренебр. Тъпа жена.
тъпея - тъпееш, мин. св. тъпях, мин. прич. тъпял, несв. Разг. Пренебр. 1. Ставам по-тъп, по-глупав; затъпявам. 2. Стоя, без да мога да реа...
тъпканица - мн. тъпканици, ж. Разг. Блъсканица, навалица. Такава тъпканица беше в автобуса.
тъпота - само ед. Тъпост, тъпоумие.
тъпотия - мн. тъпотии, ж. 1. Само ед. Тъпост. 2. Разг. Глупава, недомислена постъпка или изказване. Стига си говорил тъпотии.
тъпча - тъпчеш, мин. св. тъпках, мин. прич. тъпкал, несв. 1. Какво/кого. Мачкам с крака, газя. Не тъпчете цветята в градината. 2. Какво. П...
търбух - мн. търбуси, (два) търбуха, м. Корем, обикн. голям. Вълчи търбух.
търбуша - търбушиш, мин. св. търбуших , мин. прич. търбушил , несв. 1. Разпарям корема на човек или животно. 2. Прен. Разг. Изваждам дръжкат...
търг - търгът, търга, мн. търгове, (два) търга, м. Публична състезателна разпродажба, при която продаваното получава този, който предложи...
търгаш - мн. търгаши, м. Пренебр. Нечестен търговец. // прил. търгашески, търгашеска, търгашеско, мн. търгашески.
търговец - мн. търговци, м. Лице, което се занимава с търговия.
търговия - мн. търговии, ж. Дейност, свързана с покупка и продажба на стоки. Търговия на едро.
търговка - мн. търговки, ж. Жена търговец.
търговски - търговска, търговско, мн. търговски, прил. Който се отнася до търговия и до търговец. Търговска спогодба. Търговски център. • Търг...
търгувам - търгуваш, несв. 1. Занимавам се с търговия. Търгувам със злато. 2. Прен. Продавам, отстъпвам, жертвам нещо свято, ценно с користни...
тържествен - тържествена, тържествено, мн. тържествени, прил. 1. Който е съпроводен с тържество; празничен. Тържествено откриване на учебната г...
тържество - мн. тържества, ср. 1. Голямо празнуване в чест на събитие. Новогодишно тържество. Семейно тържество. 2. Само ед. Пълна победа, бля...
тържествувам - тържествуваш, несв. Изпитвам чувство на радост и задоволство от надмощието, от постигнатия успех. Отборът победител тържествуваше.
тържище - мн. тържища, ср. Място, определено за търгуване; базар.
търкало - мн. търкала, ср. Разг. Колело, кръг. • На търкала (краставици). Разг. Глупости, неверни неща.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: