тегнеш, мин. св. тегнах, мин. прич. тегнал, несв. 1.
Вися.
увлечен от теглото си;
натежавам. Чантата тегне в ръката му. Пердетата тегнат на корниза. 2. Разг.
Тежа. Детето
вече тегне много. 3. Прен. Само в трето лице. Кого. Карам да страда; мъча. На душата ми тегне голяма мъка. • Тегне ми на сърцето/душата. Измъчвам се от нещо.