Буква Т |
тролейбус - мн. тролейбуси, (два) тролейбуса, м. Многоместно превозно средство в градския транспорт, което се движи с електричество по безрелс... |
тромав - тромава, тромаво, мн. тромави, прил. 1. Който се движи бавно, несръчно. Тромава костенурка. 2. Който е бавен, непохватен, тежък. Т... |
тромб - тромбът, тромба, мн. тромбове, (два) тромба, м. Спец. Плътно парче съсирена кръв, образувано в кръвоносните съдове. |
тромба - мн. тромби, ж. 1. Спец. Тромпет. 2. Устройство в автомобил, което издава звук при натискане на клаксона. |
тромбоза - само ед. Спец. В медицината — процес на образуване на тромби, които при отлагането си могат да запушат кръвоносните съдове. |
тромбон - мн. тромбони, (два) тромбона, м. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър и плътна звучност. |
тромпет - мн. тромпети, (два) тромпета, м. Меден духов музикален инструмент с висока звучност, който наподобява извита тръба. |
трон - тронът, трона, мн. тронове, (два) трона, м. 1. Специален украсен стол, на който седи монарх по време на тържествени церемонии. 2. ... |
троп - тропът, тропа, мн. тропи, (два) тропа, м. Спец. В литературата — дума или израз с преносно значение. Тропи и фигури. |
тропам - тропаш, несв. 1. Произвеждам шум при движение или при местене на предмети. Някой тропаше на тавана. 2. Произвеждам шум, като удрям... |
тропар - мн. тропари, (два) тропара, м. Спец. Църковна песен в чест на празник или светец. |
тропвам - тропваш, несв. и тропна, св. 1. Тропам еднократно или поединично. Тропнах енергично по масата. 2. Затварям силно, шумно. Тропнах в... |
тропик - мн. тропици, (два) тропика, м. 1. Всяка една от двете въображаеми линии, успоредни на екватора, които отстоят от него на 23°27... |
тропна - тропнеш, мин. св. тропнах, мин. прич. тропнал, св. — вж. тропвам. |
трополя - трополиш, мин. св. трополих, мин. прич. трополил, несв. Произвеждам еднообразен шум; тропотя. Каруцата трополеше по калдъръма. |
тропосам - тропосаш, св. — вж. тропосвам. |
тропосвам - тропосваш, несв. и тропосам, св.; какво. Правя тропоска. Тропосах полата, за да я пробвам. |
тропоска - мн. тропоски, ж. 1. Временен, нездрав шев, който се прави преди окончателното зашиване. 2. Конецът, с който е направен такъв шев. ... |
тропосфера - мн. тропосфери, ж. Обикн. ед. Най-ниският слой от атмосферата, разположен от земната повърхност до стратосферата. |
тропот - само ед. Еднообразен шум, произвеждан при движение. Тропот на конски копита. |
тропотя - тропотиш, мин. св. тропотих, мин. прич. тропотил, несв. Произвеждам тропот. |
тросвам се - тросваш се, несв. и тросна се, св. 1. Падам, строполявам се тежко. 2. Прен. На кого. Казвам нещо грубо, отговарям сърдито. Защо ми... |
троскот - само ед. 1. Трева с пълзящо коренище и сплескани класчета. 2. Название на пирей и други треви. |
тросна се - троснеш се, мин. св. троснах се, мин. прич. троснал се, св. — вж. тросвам се. |
троснато - нареч. Ядосано, сопнато, сърдито. Отговарям троснато. |
тротил - само ед. Спец. Бледожълто кристално вещество, което се използва като взрив за приготвяне на бомби, снаряди и др. |
тротинетка - мн. тротинетки, ж. Детско превозно средство — играчка от дъска, към която са прикрепени две колела и кормило. |
тротоар - мн. тротоари, (два) тротоара, м. Издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник. // пр... |
трофей - трофеят, трофея, мн. трофеи, (два) трофея, м. 1. Боеприпаси, знамена и друго имущество, завоювано при победа над неприятеля. 2. Им... |
троха - мн. трохи, ж. 1. Малко късче, отронено от хляб или друго тестено изделие. Хранеше гълъбите с трохи и жито. 2. Прен. Само мн. Дребе... |
троша - трошиш, мин. св. троших, мин. прич. трошил, несв.; какво. 1. Правя на части, на късове. Троша камъни. 2. Повреждам, правя негодно,... |
трошлив - трошлива, трошливо, мн. трошливи, прил. Който лесно се троши; чуплив. Трошлив хляб. // същ. трошливост, трошливостта, ж. |
трояк - трояка, трояко, мн. трояки, прил. Който има три форми, три значения или се проявява по три начина; троен. Трояк смисъл. // нареч. ... |
трубадур - мн. трубадури, м. Средновековен странстващ провансалски певец и поет, който възпява любовта. // прил. трубадурски, трубадурска, тр... |
труд - трудът, труда, мн. трудове, (два) труда, м. 1. Само ед. Целесъобразна човешка дейност, свързана със създаване на материални и духо... |
труден - трудна, трудно, мн. трудни, прил. Който изисква много труд, много усилия; мъчен. Труден изпит. Трудна задача. // същ. трудност, тр... |
трудещ се - трудеща се, трудещо се, мн. трудещи се, прил. 1. Който живее със заработеното от собствения труд. 2. Като същ. Само мн. Хора, коит... |
трудно - нареч. С усилие, мъчно. Старата жена вървеше трудно по неравния път. |
трудов - трудова, трудово, мн. трудови, прил. 1. Който е свързан с труд, с работа. Трудови навици. Трудово обучение. Трудова заработка. 2. ... |
трудовак - мн. трудоваци, м. Разг. Войник, който служи в строителни войски. // прил. трудовашки, трудовашка, трудовашко, мн. трудовашки. |