| Буква Т |
|---|
| трудоден - трудоденят, трудоденя, мн. трудодни, (два) трудодена, м. Единица за отчитане и заплащане на работата. |
| трудоемък - трудоемка, трудоемко, мн. трудоемки, прил. Който изисква влагането на много труд. Трудоемка работа. |
| трудолюбив - трудолюбива, трудолюбиво, мн. трудолюбиви, прил. Който обича да се труди; работлив. Трудолюбива жена. // нареч. трудолюбиво. // съ... |
| трудолюбие - само ед. Любов към труда. Възпитавам трудолюбие у децата. |
| трудоспособен - трудоспособна, трудоспособно, мн. трудоспособни, прил. Който е способен да се труди. Трудоспособно население. // същ. трудоспособн... |
| трудоустроя - трудоустроиш, мин. св. трудоустроих, мин. прич. трудоустроил, св. — вж. трудоустроявам. |
| трудоустроявам - трудоустрояваш, несв. и трудоустроя, св.; кого. Предоставям работа, съобразена с трудоспособността на дадено лице. Поради бременно... |
| трудя се - трудиш се, мин. св. трудих се, мин. прич. трудил се, несв. 1. Занимавам се с труд; работя. По цял ден се трудя. 2. Над какво. Пола... |
| труженик - мн. труженици, м. Човек, който се труди, който работи упорито. |
| труженица - мн. труженици, ж. Жена труженик. |
| труженичка - мн. труженички, ж. Труженица. |
| труп - трупът, трупа, мн. трупове, (два) трупа, м. 1. Тяло на човек без главата и крайниците; туловище, торс. 2. Мъртво тяло на човек или... |
| трупа - мн. трупи, ж. Група артисти, които изнасят представления заедно. Театрална трупа. Трупа за въздушна акробатика. Танцова трупа. |
| трупам - трупаш, несв. 1. Какво. Събирам на едно място, поставям. Трупаха камъните от двора до стената. 2. Какво. Събирам, придобивам в гол... |
| трупвам - трупваш, несв. и трупна, св.; какво. Поставям рязко, хвърлям изведнъж. Тя трупна празната чиния на масата. |
| трупен - трупна, трупно, мн. трупни, прил. Който се отнася до труп (във 2 знач.). Трупна миризма. |
| трупна - трупнеш, мин. св. трупнах, мин. прич. трупнал, св. — вж. трупвам. |
| трус - трусът, труса, мн. трусове, (два) труса, м. 1. Единично движение на земната кора при земетресение. Хоризонтален трус. Последовател... |
| труфило - мн. труфила, ср. Разг. Обикн. пренебр. Предмет, който се използва за украшение; накит. |
| труфя - труфиш, мин. св. труфих, мин. прич. труфил, несв.; кого. Украсявам, кича много. Труфя дъщерите си. — труфя се. Украсявам себе си, ... |
| тръба - мн. тръби, ж. 1. Кухо продълговато тяло с кръгло сечение. Водопроводна тръба. 2. Меден духов музикален инструмент със силен звук, ... |
| тръбач - мн. тръбачи, м. Войник, който свири на тръба; сигналист. |
| тръбен - тръбна, тръбно, мн. тръбни, прил. 1. Който се отнася до тръба. Тръбен ключ. 2. Който е направен от тръби. Тръбна мебел. 3. Който е... |
| тръбопровод - мн. тръбопроводи, (два) тръбопровода, м. Инсталация от тръби за отвеждане на разстояние на течности, газове и др. // прил. тръбопр... |
| тръбопрокатен - тръбопрокатна, тръбопрокатно, мн. тръбопрокатни, прил. Който се отнася до производство на тръби чрез валцуване под налягане. |
| тръбя - тръбиш, мин. св. тръбих, мин. прич. тръбил, несв. 1. Свиря с тръба. 2. За тръба — издавам звук. 3. Прен. Какво. Шумно разгласявам,... |
| тръгвам - тръгваш, несв. и тръгна, св. 1. Започвам да се движа в някоя посока. Влакът тръгва след десет минути. 2. Обикалям, ходя от едно мя... |
| тръгна - тръгнеш, мин. св. тръгнах, мин. прич. тръгнал, св. — вж. тръгвам. |
| тръквам - тръкваш, несв. и тръкна, св. Търкам еднократно или поединично. |
| тръкна - тръкнеш, мин. св. тръкнах, мин. прич. тръкнал, св. — вж. тръквам. |
| трън - трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м. 1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип. 2. Растение... |
| трънак - мн. трънаци, (два) трънака, м. 1. Множество тръни. 2. Място, обрасло с тръни. |
| трънен - трънена, трънено, мн. трънени, прил. Който е направен от тръни. • Трънен венец. Тежко изпитание, мъка. |
| трънка - мн. трънки, ж. 1. Храстовидно растение с бодливо стъбло и дребен синкавочер стипчив плод. 2. Плодът на това растение. |
| трънлив - трънлива, трънливо, мн. трънливи, прил. 1. Който е покрит с тръни. 2. Прен. Труден, пълен с опасности; мъчителен. Трънлив път. |
| трънясам - трънясаш, св. — вж. трънясвам. |
| трънясвам - трънясваш, несв. и трънясам, св. За местност, място — обраствам с тръни. Кладенецът тръняса. |
| тръпка - мн. тръпки, ж. Неволно потреперване, предизвикано от силно чувство, студ, болест и др. • Лазят/побиват ме тръпки. Изведнъж потрепе... |
| тръпна - тръпнеш, мин. св. тръпнах , мин. прич. тръпнал, несв. 1. Усещам тръпки. Тръпна от студ. 2. Потрепервам, поклащам се. Листата тръпн... |
| тръпчив - тръпчива, тръпчиво, мн. тръпчиви, прил. Който има вкус на неузрял плод от дрян, дюля и др.; стипчив. // същ. тръпчивост, тръпчивос... |