| Буква Т |
|---|
| търкалям - търкаляш, несв. и търколя, се.; какво. Движа нещо, като го превъртам. Търкалям топка сняг. — търкалям се/търколя се. 1. Движа се, ... |
| търкам - търкаш, несв. 1. Какво. Движа в различни посоки върху повърхност, като натискам; трия. Търкам носа си. 2. Жуля повърхността на нещ... |
| търколя - търколиш, мин. св. търколих, мин. прич. търколил, св. — вж. търкалям. |
| търкулвам - търкулваш, несв. и търкулна, св. Търкалям еднократно или поединично. — търкулвам се/търкулна се. Търкалям се еднократно или поедин... |
| търкулна - търкулнеш, мин. св. търкулнах, мин. прич. търкулнал, св. — вж. търкулвам. |
| търлъци - търлък, м. Диал. Терлици. |
| търнокоп - мн. търнокопи, (два) търнокопа, м. Диал. Сечиво със заострен край за копаене на твърда или обрасла почва; кирка. |
| търпелив - търпелива, търпеливо, мн. търпеливи, прил. Който може да търпи. Търпелив човек. // нареч. търпеливо. Чакам търпеливо. // същ. търп... |
| търпение - само ед. 1. Способност да се търпи. Имайте малко търпение. Губя търпение. 2. Настойчивост, упоритост при работа. С търпение и труд... |
| търпим - търпима, търпимо, мн. търпими, прил. Който може да се търпи; поносим. // същ. търпимост, търпимостта, ж. Религиозна търпимост . |
| търпя - търпиш, мин. св. търпях, мин. прич. търпял, несв. 1. Понасям твърдо, безропотно. Търпя болките. 2. Издържам в течение на известно ... |
| търсач - мн. търсачи, м. Човек, който търси нещо. Търсачи на силни усещания. |
| търся - търсиш, мин. св. търсих, мин. прич. търсил, несв. 1. Какво/кого. Старая се да намеря, да открия. Търся една книга. Търся приятелка... |
| търтвам - търтваш, несв. и търтя, св. Разг. Спускам се, хуквам. Търти да бяга през гората. Тя търти след него. |
| търтей - търтеят, търтея, мн. търтей, (два) търтея, м. 1. Мъжка пчела, която не събира мед. 2. Прен. Пренебр. Човек, който живее от чужд тр... |
| търтя - търтиш, мин. св. търтих, мин. прич. търтил, св. — вж. търтвам. |
| търча - търчиш, мин. св. търчах, мин. прич. търчал, несв. Разг. 1. Бягам, тичам. 2. Прен. Работя без почивка нещо, свързано с ходене. Цял ... |
| тършувам - тършуваш, несв. Търся навсякъде, преравям изцяло. Някой е тършувал из цялата къща. |
| тъст - тъстът, тъста, мн. тъстове, м. Бащата на съпругата по отношение на съпруга и. |
| тътен - мн. тътени, (два) тътена, м. Тъп продължителен звук от взрив, гръм и др.; бумтене. Глух тътен от стрелбата на оръдията достигаше д... |
| тътна - тътнеш, мин. св. тътнах, мин. прич. тътнал, несв. Издавам тътен. Планините тътнеха след гърма. |
| тътнеж - мн. тътнежи, (два) тътнежа, м. Тътен; тътнене. |
| тътрузя - тътрузиш, мин. св. тътрузих, мин. прич. тътрузил, несв. Разг. Влача с усилие, мъкна. Едва тътрузеше краката си от умора. Тътрузя т... |
| тътря - тътреш и тътриш, мин. св. тътрах и тътрих, мин. прич. тътрал и тътрил, несв. 1. Какво. Влача с усилие, мъкна. 2. Кого. Водя със се... |
| тъч - тъчът, тъча, мн. тъчове, (два) тъча, м. Спец. Във футбола — излизане на топката извън страничната линия на игрището. |
| тъч-рефер - мн. тъч-рефери, м. Спец. Във футбола — страничен съдия, помощник на главния, когато топката е в тъч. |
| тъща - мн. тъщи, ж. Майка на съпругата по отношение на съпруга и. |
| тюбетейка - мн. тюбетейки, ж. Малка бродирана шапка у някои източни народи, която се поставя върху темето. |
| тюлен - мн. тюлени, (два) тюлена, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците. // прил. тюленов, тюленова, тюле... |
| тюрбан - мн. тюрбани, (два) тюрбана, м. 1. Чалма. 2. Кърпа, която се навива като чалма около главата. |
| тюркоаз - мн. тюркоази, (два) тюркоаза, м. Скъпоценен камък, оцветен в синьо или зелено поради наличието на медни примеси, както и обработен... |
| тюрлюгювеч - мн. тюрлюгювечи, (два) тюрлюгювеча, м. 1. Ястие, приготвено с различни зеленчуци. 2. Прен. Разг. Пренебр. Пъстра, неуместна смесиц... |
| тютюнджия - мн. тютюнджии, м. Разг. Човек, който обича да пуши; пушач. // прил. тютюнджийски, тютюнджийска, тютюнджийско, мн. тютюнджийски. |
| тютюнище - мн. тютюнища, ср. Място, което обикн. се засажда с тютюн. |
| тюфлек - мн. тюфлеци, (два) тюфлека, м. 1. Дюшек, напълнен със слама; сламеник. 2. Прен. Разг. Отпуснат, дебел човек. |
| тюхкам - тюхкаш, несв. Изричам често "тюх", изказвам съжалението си. Стига си тюхкала, ами се опитай да направиш нещо. — тюхкам с... |
| тяга - мн. тяги, ж. 1. Теглеща, движеща сила. Конска тяга. 2. Само ед. Движение на газове в котелни, пещни и други устройства нагоре. Вис... |
| тягост - тягостта, само ед., ж. Остар. Тежест. |
| тягостен - тягостна, тягостно, мн. тягостни, прил. Който предизвиква душевен смут; напрегнат, мъчителен, потискащ. Тягостни мисли. // нареч. ... |
| тяло - мн. тела и остар. телеса, ср. 1. Спец. Във физиката — вещество, което съществува самостоятелно; материя, която заема част от прост... |