| Буква Т |
|---|
| тор - торът, тора, мн. торове, м. и тор, торта, ж. 1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата.... |
| торба - мн. торби, ж. 1. Кесия, ушита от плат или направена от полиетилен и др., с една презрамка или с две дръжки, за носене на багаж. 2.... |
| торбалан - мн. торбалановци, м. 1. Бедняк, парцалан. 2. При заплаха на възрастен към дете — човек, който ходи с голяма торба и събира в нея н... |
| торбест - торбеста, торбесто, мн. торбести, прил. Който наподобява торба. Торбести гащи. Торбеста гънка. |
| тореадор - мн. тореадори, м. Участник в борба с бикове пред публика (в корида). |
| торен - торна, торно, мн. торни, прил. Който се тори. Торна нива. |
| тормоз - само ед. Измъчване, потискане. Морален тормоз. Налагам тормоз. |
| тормозя - тормозиш, мин. св. тормозих, мин. прич. тормозил, несв. 1. Кого/какво. Мъча, изтезавам, малтретирам. Тормозя семейството си. Тормо... |
| торнадо - мн. торнада, ср. Смерч. |
| торпедо - мн. торпеда, ср. Снаряд за разрушаване подводната част на плавателен съд, изстрелван най-често от подводница. // прил. торпеден, т... |
| торпила - мн. торпили, ж. Торпедо. |
| торпилирам - торпилираш, несв. и св.; какво. 1. Нападам, разрушавам с торпила. Торпилирам кораб. 2. Прен. Разрушавам, взривявам отвътре. Торпил... |
| торс - торсът, торса, мн. торсове, (два) торса, м. Човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение. Здрав то... |
| торта - мн. торти, ж. Сладиш, обикн. с кръгла форма, направен от няколко тестени пласта и крем между тях, както и порция от него. Шоколадо... |
| торф - торфът, торфа, само ед., м. Кафява до чер-нокафява маса, образувана от непълно разлагане на растения при блатни условия, която се ... |
| торя - ториш, мин. св. торих, мин. прич. торил, несв.; какво. Внасям тор в почва, за да се увеличи плодородието -. Торя с изкуствени торо... |
| тост - тостът, тоста, мн. тостове, (два) тоста, м. 1. Тържествена наздравица. Вдигам тост за здравето на домакинята. 2. Изказани пожелани... |
| тостер - мн. тостери, (два) тостера, м. Тостър. |
| тостър - мн. тостъри, (два) тостъра, м. Електрически уред за препичане на филийки хляб. |
| тотализатор - тотализатори, (два) тотализатора, м. Система на парично залагане при спортни игри. |
| тоталитарен - тоталитарна, тоталитарно, мн. тоталитарни, прил. Който е диктаторски, който потиска демократичните права и свободи на личността. Т... |
| тоталитаризъм - само ед. Качество на тоталитарен. |
| тотем - мн. тотеми, (два) тотема, м. Животно (по-рядко растение), почитано в раннородовото общество като родоначалник на племето и издиган... |
| тотемизъм - тотемизмът, тотемизма, само ед., м. В раннородовото общество и у някои примитивни народи — почитане на тотеми. |
| точа - точиш, мин. се. точих, мин. прич. точил, несв.; какво. 1. Черпя течност на тънка струя. Точа вино от бъчвата. Точа вода от резерво... |
| точен - точна, точно, мн. точни, прил. 1. Който съответства на истината, на действителността. Точни данни. Точно време. Точно копие. Точно... |
| точилар - точиларят. точиларя, мн. точилари, м. Занаятчия, който точи сечива. |
| точилка - мн. точилки, ж. Дълга обла и гладка пръчка за точене на кори от тесто. |
| точило - мн. точила, ср. Специален кръгъл камък, който се върти и о който се търкат остриета на сечива, за да се наточат. |
| точка - мн. точки, ж. 1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в простр... |
| точно - нареч. С точност, в съответствие на действителността. |
| тоя - — вж. този. |
| тояга - мн. тояги, ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си. • Довеждам/доведа до про-сеш... |
| тояжка - мн. тояжки, ж. Разг. Малка тояга. |
| траверса - мн. траверси, ж. Греда от дърво, стомана или стоманобетон, която се поставя под релсите на железопътна линия. |
| травестирам - травестираш, несв. и св. 1. Кого. Преобличам в чужди дрехи. 2. Какво. В литературата — преработвам съчинение в карикатурен вид. |
| травестит - мн. травестити, м. Лице, което се облича с дрехи на другия пол. |
| травма - мн. травми, ж. 1. Увреждане на организма от външно въздействие — удар, отравяне и др. Получавам травма. 2. Прен. Всяко сътресение,... |
| травматизирам - травматизираш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам физическа или психическа травма; преча, тормозя. Снегът травматизира градския... |
| травматология - само ед. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с физическите травми. // прил. травматологичен, травматологична, травматологич... |