тънка, тънко, мн. тънки, прил. 1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат. 2. За звук — с висок регистър. Тънък детски глас. 3. Който е свързан с най-малките подробности. Тънка разлика. 4. Проницателен, остър, умен. Тънък познавач на българската душевност. 5. Изящен, изискан, не груб. Тънка изработка. Тънка миризма. 6. Лек, едва забележим. Тънка шега. 7. Който бързо възприема нещо; остър, силно развит. Тънък слух. // нареч. тънко. • Тънка ми е кесията. Разг. Нямам достатъчно пари, беден съм. • По тънката част. Разг. Ирон. За мъж — който задиря жените.

че си, ако сънуваш, ще обеднееш, чака те сиромашия. друг ако е тънък, ще те молят за заем или друга помощ. тънки пръсти ако имаш насън, ще си обект на ухажвания. тънки дрехи ако носиш, може да се разболееш или да изгубиш нещо ценно.

Slim