тъпчеш, мин. св. тъпках, мин. прич. тъпкал, несв. 1.
Какво/кого.
Мачкам с крака,
газя. Не тъпчете цветята в градината. 2. Какво.
Пъхам със
сила, бутам. Тъпча чантата е дрехи. 3. Прен. Разг. Кого. Карам насила да яде. Защо тъпчеш детето, щом не е гладно? 4. Прен. Кого. Държа в подчинение; покорявам, потискам. Той тъпче подчинените си. — тъпча се. Разг. Ям много, преяждам. • Тъпча на едно място. Не се развивам, в застой съм.