тъкмиш, мин. св. тъкмих, мин. прич. тъкмил, несв. Разг. 1. какво/кого.
Подреждам,
нагласям.
Тъкмя огнището.
Защо я тъкмиш
като за сватба? 2. Какво. Смятам да извърша нещо; замислям, кроя. Пак тъкмиш някоя изненада. 3. Кого, за кого. Замислям да оженя. За кого тъкмят сестра ти?