тормозиш, мин. св. тормозих, мин. прич. тормозил, несв. 1.
Кого/какво.
Мъча,
изтезавам,
малтретирам.
Тормозя семейството си. Тормози подчинените си. 2. Кого. Притеснявам, измъчвам. Тази мисъл ме тормози. — тормозя се. Измъчвам се, страдам (от някаква мисъл, грижа).