мн. точки, ж. 1. Спец. В математиката — понятие, получено чрез абстракция от представата за малък материален обект. Точка в пространството. В една точка на правата. 2. Малко кръгло изображение. Черна точка. Червена точка. Плат на точки. 3. Място в пространството, на земята; пункт. Известен е във всяка точка на планетата. Познавам всяка точка от тази местност. 4. Спец. В граматиката — препинателен знак за край на изречение, при съкращаване и др. 5. Спец. Предел, при който едно състояние се заменя с друго. Точка на кипенс. Точка на замръзване. Критична точка. 6. Част от план, текст и др. Първа точка. 7. В спорта — израз на преимущество, на успех при състезание. • Изходна точка. Място или състояние, откъдето започва движение, развитие. • Кулминационна точка. Връхна точка в някакво развитие. • Мъртва точка. Състояние на застой, безизходица. • Слагам/сложа точка (на нещо). Приключвам с нещо. • Печеля точки. Жарг. Печеля уважение, положение.

"ако видиш насън, ще намериш решение на важен проблем; чака те успешно завръщане. ако поставяш или изписваш точка, ще направиш откритие, ще започнеш нещо интересно и успешно."

point