| Буква Б |
|---|
| бежанец - мн. бежанци.Човек, който е напуснал родното си място поради преследване, войни, размирици и др. обстоятелства.// прил. бежански. |
| бежанка - мн. бежанки.Жена бежанец. |
| бежешката - нареч.Бежешком. |
| бежешком - нареч.Бягайки, тичайки. |
| бежов - бежова, бежово, мн. бежови.Който има цвят между светлокафяв и кремав. |
| без - предлог.1. За означаване на отсъствие.2. За означаване на недостиг.Без да. Съюз.За въвеждане на подчинено изречение за начин, коет... |
| без- - представка.1. В състава на прилагателни имена със значение отсъствие на това, което се назовава с мотивиращото съществително, напр... |
| безапелационен - безапелационна, безапелационно, мн. безапелационни.Който не допуска, не търпи възражения; категоричен.// същ. безапелационност. |
| безбожен - безбожна, безбожно, мн. безбожни.Който е безсъвестен, нечестен; недопустим.// нареч. безбожно. |
| безбожие - само ед.Липса на вяра; атеизъм. |
| безбожник - мн. безбожници.1.Човек, който не вярва в бог; неверник.2. Прен.Човек с безбожни прояви и постъпки. |
| безбожнича - безбожничиш, безбожничих, безбожничил.Проявявам се като безбожник. |
| безброен - безбройна, безбройно, мн. безбройни.Който е неизброим, многоброен, неизчерпаем. |
| безброй - нареч.Само в съчетание със съществителни имена в множествено число - много,извънредно много. |
| безвкусица - мн. безвкусици.Отсъствие, липса на добър вкус. |
| безвластие - мн. безвластия.Отсъствие на държавна или местна власт; анархия. |
| безвъзвратен - безвъзвратна, безвъзвратно, мн. безвъзвратни.Който не може да се върне, не може да се предотврати.// нареч. безвъзвратно.// същ. б... |
| безвъзмезден - безвъзмездна, безвъзмездно, мн. безвъзмездни.Който се предоставя даром, за който не се иска нищо насреща.// нареч. безвъзмездно. |
| безгласен - безгласна, безгласно, мн. безгласни.1. Който не се чува, не издава шум; мълчалив.2. Прен. Който не изразява свое мнение или чието ... |
| безграничен - безгранична, безгранично, мн. безгранични.1. Който няма видими граници; просторен, обширен, всеобхватен.2. Който е във висока степ... |
| безгрешен - безгрешна, безгрешно, мн. безгрешни.Който няма грехове или не допуска грешки. |
| безгрижен - безгрижна, безгрижно, мн. безгрижни.Който няма грижи или изразява отсъствие на грижи.// нареч. безгрижно.// същ. безгрижие. |
| безгръбачен - безгръбначна, базгръбначно, мн. безгръбначни.1. В биологията - за животно, което няма гръбнак.2. Прен. Който няма лично достойнств... |
| бездарен - бездарна, бездарно, мн. бездарни.Който е лишен от талант, от дарба; посредствен. |
| бездарник - мн.бездарници.Бездарен човек. |
| бездарница - мн.бездарници.Жена бездарник. |
| бездействам - бездействаш.Стоя, без да проявявам дейност; не работя, нищо не правя. |
| бездействувам - бездействуваш.Бездействам. |
| безделие - Прекарване на времето без работа; липса на желание за работа, лентяйство. |
| безделник - мн.безделници.Човек, на когото не му се работи; лентяй. |
| безделнича - безделничиш, безделничил, безделничих.Прекарвам времето си в безделие; отдавам се на безделие. |
| бездиханен - бездиханна, бездиханно, мн. бездиханни.В поезията и литературата - който не диша; безжизнен, мъртъв.//същ. бездиханност, бездиханн... |
| бездна - мн.бездни.1. Много дълбока пропаст.2. Прен. Нещо безкрайно и неизмеримо. |
| бездруго - нареч.Непременно, несъмнено, сигурно, и без това. |
| бездушен - бездушна, бездушно, мн.бездушни.1. Който не прояваява съчувствие и отзивчивост; безсърдечен.2. Който е лишен от живо чувство, от я... |
| бездушие - само ед.Отсъствие на съчувствие и отзивчивост; безсърдечие. Отнася се с бездушие към проблемите на хората. |
| бездънен - бездънна, бездънно, мн. бездънни.1. Който е извънредно дълбок; безкраен, безграничен.2. Ирон. Който поглъща или побира голямо коли... |
| безжизнен - безжизнена, безжизнено, мн. безжизнени.1. Мъртъв; без признаци на живот.2. Прен. Който е лишен от изразителност; неподвижен, безчу... |
| беззаветен - беззаветна, беззаветно, мн. беззаветни.Всеотдаен, самоотвержен.// нареч. беззаветно. |
| беззаконие - мн.беззакония.1. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони.2. Нарушение на закона; произвол. |