Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Б
биолог - мн. биолози, м.Специалист по биология.
биология - само ед.Наука за закономерностите в развитието на органичния свят.// прил. биологичен, биологична, биологично, мн. биологични. Био...
биолуминесценция - (по био- + луминесценция)Биол. Излъчване на светлина от някои низши растения и животни.// Прил. биолуминесцентен.
биомаса - (по био- + лат. massa 'късче')Биохим. Количество живо вещество на единица повърхност или в единица обем вода.
биомеханика - (по био- + механика)Дял от анатомията и физиологията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на човек...
бионика - само ед. Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят.
биопсия - (нлат. biopsia по био- + гр. opsis 'виждане')Биол. Изрязване на малки части от жив организъм за микроскопско изследване.
биоритми - само мн.Спец. Циклични колебания на интензитета и характера на биологичните процеси и явления в живия организъм.
биосфера - (по био- + сфера)Биогеол. Областта на земното кълбо, където има живот.
биотехнология - (по био- + технология)Биол. Съвкупност от методите за използване на биологичните процеси за индустриални цели.
биотип - (по био- + гр. typos 'вид')Биол. Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби.
биотокове - (по био- + ток)Биофиз. Слаби електрически токове, непрекъснато възникващи в организмите при техните жизнени функции.
биотомия - (по био- + гр. tome 'рязане')Мед. Разрязване на жив организъм с научна цел.
биофизика - (по био- + физика)Дял от приложната физика, изучаващ физичните закономерности в биологичните явления.
биохимия - (по био- + химия)Наука за химическия състав на живите организми и извършващите се в тях химични процеси.
биоценоза - (по био- + гр. koinos 'общ')Биол. Съвкупност от животни и растения в определен природен участък и взаимоотношенията межд...
бипеди - (по би- + лат. pes, pedis 'крак')Зоол. Двуноги.
биплан - (фр. biplan по би- + лат. planum 'плоскост')Ав. Самолет с две плоски крила, разположени едно над друго.
биполярен - (фр. bipolaire от нлат. bipolaris)Физ. Двуполюсен.// Същ. биполярност.
бира - мн. бири, ж.1. Само ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.2. Порция от това питие (в бутилка,...
бирария - мн. бирарии, ж.Заведение, в което се сервира предимно бира.
бирник - мн. бирници, м.Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент.
бирхале - мн. бирхалета, ср.Заведение, в което се сервират бира, алкохолни напитки и ястия.
бирюза - (рус. бирюза от перс. firuza)Минер. Непрозрачен скъпоценен камък със син или бледозелен цвят.
бис - 1. Междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.2. Същ. бисът, биса, мн...
бисексуален - бисексуална, бисексуално, мн. бисексуални, прил.Двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. Той е бисексуален. Би...
бисектриса - (фр. bissectrice по би-+ лат. seco 'сека')Геом. Права, разделяща ъгъл на две части; ъглополовяща.
бисер - мн, бисери, (два) бисера, м.Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перл...
бисквит - мн. бисквити, (два) бисквита, м.Бисквита.
бисквита - мн. бисквити, ж.Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.// прил. бисквитен, ...
бисмут - само ед.Спец. Химически елемент — сребристосив леснотопим метал с приложение в медицината, за добиване на сплави и др.
бистро - мн. бистра, ср.Малка кръчма.
бистря - бистриш, мин. св. бистрих, мин. прич. бистрил, несв.; какво.Правя да стане бистър. — бистри се. Ставам бистър.• Бистря политика. Р...
бистър - бистра, бистро, мн. бистри, прил.1. Прозрачен, чист. Бистра вода.2. Прен. Ясен, чист; свеж. Бистро небе. Бистър ум.// същ. бистрот...
бит - битът, бита, само ед., м.Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една со...
битак - мн. битаци, (два) битака, м.Разг. Битпазар.
битие - само ед.1. Материалните условия за съществуване, за живот в обществото.2. Спец. Във философията — обективната реалност (материя, п...
битка - мн. битки, ж.1. Сблъскване на две вражески войски; сражение, бой.2. Борба за надмощие. Политически битки.
битник - мн. битници, м.Истор. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на XX век, което изразява протеста ...
битов - битова, битово, мн. битови, прил.1. Който се отнася до бита. Битови нужди.2. Чрез който се характеризира народният, селският бит. ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: