Буква Б |
биолог - мн. биолози, м.Специалист по биология. |
биология - само ед.Наука за закономерностите в развитието на органичния свят.// прил. биологичен, биологична, биологично, мн. биологични. Био... |
биолуминесценция - (по био- + луминесценция)Биол. Излъчване на светлина от някои низши растения и животни.// Прил. биолуминесцентен. |
биомаса - (по био- + лат. massa 'късче')Биохим. Количество живо вещество на единица повърхност или в единица обем вода. |
биомеханика - (по био- + механика)Дял от анатомията и физиологията, който изучава развитието, строежа и дейността на двигателния апарат на човек... |
бионика - само ед. Спец. Наука за инженерните задачи при анализа на органичния свят. |
биопсия - (нлат. biopsia по био- + гр. opsis 'виждане')Биол. Изрязване на малки части от жив организъм за микроскопско изследване. |
биоритми - само мн.Спец. Циклични колебания на интензитета и характера на биологичните процеси и явления в живия организъм. |
биосфера - (по био- + сфера)Биогеол. Областта на земното кълбо, където има живот. |
биотехнология - (по био- + технология)Биол. Съвкупност от методите за използване на биологичните процеси за индустриални цели. |
биотип - (по био- + гр. typos 'вид')Биол. Съвкупност от индивиди със сходни наследствени заложби. |
биотокове - (по био- + ток)Биофиз. Слаби електрически токове, непрекъснато възникващи в организмите при техните жизнени функции. |
биотомия - (по био- + гр. tome 'рязане')Мед. Разрязване на жив организъм с научна цел. |
биофизика - (по био- + физика)Дял от приложната физика, изучаващ физичните закономерности в биологичните явления. |
биохимия - (по био- + химия)Наука за химическия състав на живите организми и извършващите се в тях химични процеси. |
биоценоза - (по био- + гр. koinos 'общ')Биол. Съвкупност от животни и растения в определен природен участък и взаимоотношенията межд... |
бипеди - (по би- + лат. pes, pedis 'крак')Зоол. Двуноги. |
биплан - (фр. biplan по би- + лат. planum 'плоскост')Ав. Самолет с две плоски крила, разположени едно над друго. |
биполярен - (фр. bipolaire от нлат. bipolaris)Физ. Двуполюсен.// Същ. биполярност. |
бира - мн. бири, ж.1. Само ед. Слабоалкохолно пенливо питие, което се приготвя от ечемик и хмел; пиво.2. Порция от това питие (в бутилка,... |
бирария - мн. бирарии, ж.Заведение, в което се сервира предимно бира. |
бирник - мн. бирници, м.Разг. Длъжностно лице, което събира данъци, такси и др.; данъчен агент. |
бирхале - мн. бирхалета, ср.Заведение, в което се сервират бира, алкохолни напитки и ястия. |
бирюза - (рус. бирюза от перс. firuza)Минер. Непрозрачен скъпоценен камък със син или бледозелен цвят. |
бис - 1. Междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.2. Същ. бисът, биса, мн... |
бисексуален - бисексуална, бисексуално, мн. бисексуални, прил.Двуполов; който се проявява и като мъж, и като жена в секса. Той е бисексуален. Би... |
бисектриса - (фр. bissectrice по би-+ лат. seco 'сека')Геом. Права, разделяща ъгъл на две части; ъглополовяща. |
бисер - мн, бисери, (два) бисера, м.Бяло или светложълто лъскаво зърно, което се образува в черупката на някои миди и служи за накит; перл... |
бисквит - мн. бисквити, (два) бисквита, м.Бисквита. |
бисквита - мн. бисквити, ж.Печено тестено изделие във вид на малка плочка, приготвено от брашно, масло, яйца, захар и др.// прил. бисквитен, ... |
бисмут - само ед.Спец. Химически елемент — сребристосив леснотопим метал с приложение в медицината, за добиване на сплави и др. |
бистро - мн. бистра, ср.Малка кръчма. |
бистря - бистриш, мин. св. бистрих, мин. прич. бистрил, несв.; какво.Правя да стане бистър. — бистри се. Ставам бистър.• Бистря политика. Р... |
бистър - бистра, бистро, мн. бистри, прил.1. Прозрачен, чист. Бистра вода.2. Прен. Ясен, чист; свеж. Бистро небе. Бистър ум.// същ. бистрот... |
бит - битът, бита, само ед., м.Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една со... |
битак - мн. битаци, (два) битака, м.Разг. Битпазар. |
битие - само ед.1. Материалните условия за съществуване, за живот в обществото.2. Спец. Във философията — обективната реалност (материя, п... |
битка - мн. битки, ж.1. Сблъскване на две вражески войски; сражение, бой.2. Борба за надмощие. Политически битки. |
битник - мн. битници, м.Истор. Представител на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на XX век, което изразява протеста ... |
битов - битова, битово, мн. битови, прил.1. Който се отнася до бита. Битови нужди.2. Чрез който се характеризира народният, селският бит. ... |