------------- - Намерени са 712 думи от търсенето |
обобществявам - обобществяваш, несв. и обобществя, св.; какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството. |
образователен - образователна, образователно, мн. образователни, прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телеви... |
обстоятелство - мн. обстоятелства, ср. 1. Явление, което съпътства някакъв факт. 2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечен... |
общественичка - мн. общественички, ж. Жена общественик. |
ограничителен - ограничителна, ограничително, мн. ограничителни, прил. Който налага ограничения. Ограничителни действия. Ограничителна пътна марки... |
одухотворявам - одухотворяваш, несв. и одухотворя, св.; когокакво. 1. Приписвам на природата или животните висши духовни качества, правя ги да изг... |
оживотворявам - оживотворяваш, несв. и оживотворя, се.; какво. Правя нещо като живо. |
окоренявам се - окореняваш се, несв. и окореня се, св. За растение — пускам корен. Поставих лист от фикус в чаша с вода, за да се окорени. |
олицетворявам - олицетворяваш, несв. и олицетворя, св. Изразявам, представям нещо в образа на живо същество. |
опозиционерка - мн. опозиционерки, ж. Жена опозиционер. |
определителен - определителна, определително, мн. определителни, прил. Който служи за определение или съдържа определение. • Определителен член. С... |
опропвергавам - опровергаваш, несв. и опровергая, се.; какво/кого. Доказвам, че дадено твърдение или допускане не е вярно. Опроверга обвиненията, ... |
опустошителен - опустошителна, опустошително, мн. опустошителни, прил. Който опустошава. Опустошително земетресение. Опустошителна страст. |
ораторствувам - ораторствуваш, несв. Ораторствам. |
организаторка - мн. организаторки, ж. Жена организатор. |
ориенталистка - мн. ориенталистки, ж. Жена ориенталист. |
изнаприказвам - изнаприказваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво/ на кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам. — изнаприказвам се/изнаприкажа с... |
индивидуалист - мн. индивидуалисти, м. 1. Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.). 2. Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.). |
интелектуален - интелектуална, интелектуално, мн. интелектуални, прил. 1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие. 2. Който е предназн... |
интелектуалец - мн. интелектуалци, м. Човек, който се занимава с умствен, творчески труд. |