твърда, твърдо, мн. твърди, прил. 1.
Който не
променя формата и размера си. Твърдо
вещество. 2. Който не се променя лесно при
натиск;
корав. Камъкът е твърд. Твърд хляб. 3. Който трудно се обработва. Мраморът е твърд. 4. Прен. Който не се поддава на въздействия отвън; решителен, смел, непоколебим. Твърд човек. Твърди възгледи. Твърдо решение. 5. Прен. Който е проява на непоколебимост, решителност, смелост. Твърд поглед. Твърда походка. 6. Прен. Който не се променя често, който е сравнително устойчив; стабилен. Твърда заплата. Твърд курс на долара. // нареч. твърдо. // същ. твърдост, твърдостта, ж. • Твърд електорат. Постоянен, непроменлив електорат, който винаги гласува за своята партия или за своя политик. • Твърда вода. Варовита вода.