трънът, тръна, мн. тръни, (два) тръна, м. 1. Остър, бодлив израстък по стъблата или листата на растенията; бодил, шип. 2. Растение, което е покрито с такива израстъци; драка. Вълната на овцете се белееше по тръните, израсли около поляната. // същ. умал. трънче, мн. трънчета, ср. (в 1 знач.). • От трън, та на глог. От по-малко зло на по-голямо. • Като на тръни. 1. (Стъпвам, ходя). Предпазливо, неуверено. 2. (Съм). Неспокоен съм, разтревожен съм, очаквам нещо неприятно. • Като трън в очите (на някого). Неприятен съм, дразня.

ако сънуваш, ще ти завиждат. ако се убодеш на него, ще претърпиш загуба, може да те уволнят или да отхвърлят любовта ти. друг ако се убоде на трън, ще намериш любовно щастие. ако береш тръни, ще имаш сексуални неуспехи.

Thorn