топлиш, мин. св. топлих, мин. прич. топлил, несв. 1. Какво/кого.
Правя да стане
топъл;
затоплям,
стоплям. Слънцето топли земята.
Топля вода. Топля детето е тялото си. 2. Какво/кого. Мога да затоплям. Зимното слънце не топли. Дрехата много топли. 3. Прен. Нося, създавам душевна топлина, радост. Думите му ме топлят. — топля се. 1. Ставам топъл. 2. Стоя или съм поставен, за да се стопля. Топля си ръцете на огъня. // същ. топлене, ср. • Това не ме топли. Разг. Не ми помага, не ми върши работа, не ме засяга.