тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м. 1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила. 2. Прен. Територията зад фронта. Действам в тила. 3. Прен. Система от военни органи, части и учреждения, действаща зад фронта за осигуряването му. • В тил. Откъм гърба. Нападам в тил.
Съновник: Тил
гледаш ли насън, все ще оставаш в сянката на близките или колегите си. ако е собственият ти тил, ще надминеш себе си в някоя работа.