| Буква Г |
|---|
| гугукам - гугукаш, несв.Гукам. |
| гугутка - мн. гугутки, ж.Подобна на гълъб птица, която обитава населените места.// същ. умал. гугутче, мн. гугутчета, ср.// същ. умал. гугут... |
| гудя - гудиш, мин. св. гудих, мин. прич. гудил, св.— вж. гуждам. |
| гуждам - гуждаш, несв. и гудя, св.; какво/кого.Диал. Слагам, поставям, турям. |
| гузен - гузна, гузно, мн. гузни, прил.1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина. Изгле... |
| гукам - гукаш, несв.1. За гълъб, гургулица и под. птици — издавам характерен гърлен звук.2. За бебе — издавам гърлени звукове. Бебето вече... |
| гулаг - (рус. гулаг, съкр. от Главное управление лагерей) Ист.1. Една от наказателните институции в Съветска Русия.2. Концентрационен лаге... |
| гулаш - само ед.Унгарско национално ястие - яхния с месо и картофи. |
| гулден - (нем. Gulden)1. Парична единица в Холандия.2. Ист. Златна или сребърна монета в Германия, Австрия, Унгария и др. от XIV до XIX в. |
| гулия - мн. гулии, ж.1. Растение от рода на зелето с подобна на ряпа моравочервена глава.2. Земна ябълка. |
| гуляй - гуляят, гуляя, мн. гуляи, (два) гуляя, м.Шумна веселба с обилно ядене и пиене. |
| гуляйджийка - мн. гуляйджийки, ж.Жена гуляйджия. |
| гуляйджия - мн. гуляйджии, м.Мъж, който обича да гуляе.// прил. гуляйджийски, гуляйджийска, гуляйджийско, мн. гуляйджийски. |
| гуляя - гуляеш, мин. св. гулях, мин. прич. гулял, несв.Участвам в гуляй. |
| гума - мн. гуми, ж.1. Само ед. Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук.2. Изделие от тая материя с форма на обръч за к... |
| гума арабика - (нлат. gummi arabicum)Смола от африкански акации, използвана за лепила, в медицината и др. |
| гуменки - гуменка, ж.Леки плитки обувки, отдолу с гума, отгоре с плат. |
| гумилак - само ед.Спец. Смолисто червеникаво вещество, което се образува по клоните на някои тропически дървета, за направа на червен восък,... |
| гумирам - гумираш, несв. и св.; какво.Покривам с гумен или каучуков слой.// същ. гумиране, ср. |
| гумно - мн. гумна, ср.Диал. Харман. |
| гуна - (санскр. guna)Според индуистката религиозно-философска система - всяко от трите основни свойства на проявения свят: тамас, раджас ... |
| гурбет - само ед.Работа в чужбина за печалба или препитание. Отивам на гурбет. |
| гурбетчийство - само ед.Живот и дейност на гурбетчия. |
| гурбетчия - мн. гурбетчии, м.Мъж, който е на гурбет.// прил. гурбетчийски, гурбетчийска, гурбетчийско, мн. гурбетчийски. Гурбетчийски неволи. |
| гургулица - мн. гургулици, ж.Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините.// същ. умал. гургуличка, мн. гургулички, ж. |
| гурел - мн. гурели, (два) гурела, м.Засъхнала по клепките слизеста секреция. |
| гурелив - гурелива, гуреливо, мн. гуреливи, прил.Който има гурели. Гуреливо дете. Гуреливи очи. |
| гурелясам - гурелясаш, св.— вж. гурелясвам. |
| гурелясвам - гурелясваш, несв. и гурелясам, св.Ставам гурелив, появяват ми се гурели. |
| гурла - мн. гурли, ж. Диал.1. Гурел.2. Пренебр. Гурелива жена. |
| гурльо - мн. гурльовци, м.Диал. Пренебр. Гурелив човек. |
| гуру - (санскр. guru)Духовен учител в Индия. |
| гусла - мн. гусли, ж.1. Народен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък.2. Гъдулка. |
| гуслар - гусларят, гусларя, мн. гуслари, м.Човек, който свири на гусла. |
| гутаперча - само ед.Подобен на каучука продукт, който се получава от сока на някои тропически дървета. |
| гутатор - мн. гутатори, (два) гутатора, м.Спец. Капкомер. |
| гуша - мн. гуши, ж.1. Предната част на шията у човек или животно, птица.2. Месестата част под брадата на човек. Виж каква гуша има!3. Раз... |
| гушав - гушава, гушаво, мн. гушави, прил.Разг. Който е болен от гуша (в 4 знач.). |
| гушест - гушеста, гушесто, мн. гушести, прил.Който има голяма гуша (във 2 знач.). |
| гушка - мн. гушки, ж.1. Малка гуша (в 1 знач.).2. Разг. Обикн. мн. Сарми. |