| Буква Г |
|---|
| гладък - гладка, гладко, мн. гладки, прил.1. Който е с равна повърхност, без грапавини.2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч.// нареч. гладко. С... |
| гладя - гладиш, мин. св. гладих и гладих, мин. прич. гладил и гладил, несв.1. Какво. Движа гореща ютия по дреха, за да бъде без гънки. Гла... |
| глазура - мн. глазури, ж. Спец.1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия.2. Гъста захарна смес с ... |
| глайд - (англ. glide)Фон. Кратък преходен звук между два пълни звука. |
| гламав - гламава, гламаво, мн. гламави, прил.Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат. |
| гламавщина - мн. гламавщини, ж. Разг. Пренебр.1. Качество или проява на гламав.2. Гламав човек. Ама че си гламавщина! |
| гланц - гланцът, гланца, само ед., м.1. Лъскавина, блясък.2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или м... |
| гланцирам - гланцираш, несв. и св.; какво.Покривам с гланц (във 2 знач.). |
| гларус - мн. гларуси, (два) гларуса, м.1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка.2. Прен. Жарг. Жиголо по морските куро... |
| глас - гласът, гласа, мн. гласове, (два) гласа, м.1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Г... |
| гласеж - 1. Начин на произнасяне, изговор.2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа. |
| гласен - гласна, гласно, мн. гласни, прил.Който става на глас. Гласно четене.• Гласен звук. Спец. Гласна. |
| гласилки - гласилка, ж.Спец. Гласни струни. |
| гласна - мн. гласни, ж.Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шу... |
| гласност - гласността, ж.Публичност, явност. |
| гласовит - гласовита, гласовито, мн. гласовити, прил.Който има силен, мощен глас. |
| гласоподавател - гласоподавателят, гласоподавателя, мн. гласоподаватели, м.Лице, което има право да гласува с избирателна бюлетина и когато упражня... |
| гласпапир - само ед.Шкурка. |
| гласувам - гласуваш, несв.1. Упражнявам правото си на глас (в 6 знач.). Тоя път няма да гласувам.2. Разг. Какво. Приемам, одобрявам с мнозинс... |
| глася - гласиш, мин. св. гласих, мин. прич. гласил, несв.Само в трето лице, ед. и мн. Имам съдържание. Какво гласи правилникът? Съобщениет... |
| глаукома - само ед.Спец. В медицината — очна болест, която се изразява в повишено вътрешноочно налягане. |
| глациология - (нем. Glaziologie по лат. glacies 'лед' + -логия)Дял от хидрогеологията, изследващ явленията, свързани със снеговете и л... |
| глашатай - глашатаят, глашатая, мн. глашатаи, м.1. Истор. В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и реш... |
| гледам - гледаш, несв.1. Какво/кого. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън.2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъще... |
| гледач - мн. гледачи, м.Истор. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма. |
| гледачка - мн. гледачки, ж.1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка.2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или... |
| гледец - мн. гледци, (два) гледеца, м.1. Зеница на око.2. Кръгчето на окото около зеницата; ирис. |
| гледжосам - гледжосаш, св.— вж. гледжосвам. |
| гледжосвам - гледжосваш, несв. и гледжосам, св.; какво.Покривам с глеч. |
| гледище - мн. гледища, ср.1. Начин на мислене, на възприемане, на мнение; становище, възглед, схващане, разбиране. Неговото гледище по въпро... |
| гледка - мн. гледки, ж.1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има о... |
| глезен - мн. глезени, (два) глезена, м.Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче. |
| глезла - мн. глезли, ж.Пренебр. Момиче или жена глезльо. |
| глезльо - мн. глезльовци, м.Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези. |
| глезя - глезиш, мин. св. глезих, мин. прич. глезил, несв.; кого.Угаждам на прищевките, отнасям се с прекомерно внимание. Много го глезиш т... |
| глетчер - мн. глетчери, (два) глетчера, м.Ледник във висока планина или полярна област. |
| глеч - глечта, само ед., ж.Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост. |
| глиган - глигани, (два) глигана, м.Мъжка дива свиня.// прил. глигански, глиганска, глиганско, мн. глигански. Глиганско месо. |
| гликоген - (нем. Glykogen по гр. glykys 'сладък' + -ген)Биохим. Полизахарид, складиран главно в черния дроб като енергиен запас. |
| гликоза - само ед.1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и д... |