| Буква Г |
|---|
| гликозиди - (по гр. glykys 'сладък' + ид)Биохим. Производни на гликозата. |
| гликол - (по glyc(erin) + (alcoh)ol)Хим. Наименование на двувалентните алкохоли. |
| гликолиза - (нлат. glucolysis ио гр. glykys 'сладък' + lysis 'разпадане')Биол. Безкислородно разпадане на захарите в орган... |
| глина - само ед.Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, склуптурата и строителството.// прил. глинен. |
| глинест - глинеста, глинесто, мн. глинести, прил.Който съдържа глина. Глинести почви. |
| глиптика - (нем. Glyptik no rp.glyp-tos 'изрязан, гравиран')Изкуство за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. |
| глисада - (фр. glissade по glisser 'плъзгам се')Ав. Траектория на полета на самолет при спускане. |
| глисандо - (ит. glissando)Муз. Бързо докосване или плъзгане на един пръст или лък по клавиши или струни. |
| глисер - (рус. глиссер от фр.glisseur 'плъзгащ се')Плоскодънна лодка с мощен двигател, която се плъзга над водната повърхност с г... |
| глистав - глистава, глиставо, мн. глистави, прил.Който има глисти. |
| глисти - глист, глистът, глиста, м.Паразитни червеи в червата на човека и животните. Детето има глисти. |
| глицерин - само ед.Спец. Безцветна гъста течност със сладък вкус, получавана от животински мазнини и растителни масла, с голямо приложение в ... |
| глицин - (нем. Glyzin по гр. glykys 'сладък' + -ин)Хим. Безцветно сладко кристално вещество, най-простата аминокиселина с приложе... |
| глицинин - (нем. Glyzinie по гр. glykys 'сладък')Бот. Увивно декоративно растение с лилави благоуханни цветове на гроздове като ака... |
| глоба - мн. глоби, ж.Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. П... |
| глобален - глобална, глобално, мн. глобални, прил.Общ, всеобщ. Глобалните проблеми на човечеството. |
| глобула - (фр. globule, нем. Globule по лат. globulus 'топче')Фарм. Лекарствено средство във вид на топче. |
| глобулин - (фр. globuline, нем. Globulin по лат. globulus 'топче')Биохим. Група белтъчни вещества, някои от тях богати на имунни те... |
| глобус - мн. глобуси, (два) глобуса, м.1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство.2. Остар. Кълбовиден абажур. |
| глобя - глобиш, мин. св. глобих, мин. прич. глобил, св.— вж. глобявам. |
| глобявам - глобяваш, несв. и глобя, св.; кого/какво.Налагам глоба. Глобиха ме за превишена скорост. |
| глог - глогът, глога, мн. глогове, (два) глога, м.Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат. |
| глогина - мн. глогини, ж.1. Глог.2. Плодът на глога.// същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж. |
| глождя - глождиш и глождеш, мин. св. глождих, мин. прич. глождил, несв.; какво/кого.1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча.2. ... |
| глозгам - глозгаш, несв.; какво.Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обича да глозга кокали като някое куче. |
| глория - (лат. gloria)Книж. Слава. |
| глоса - (нем. Glosse от гр. glossa 'език')1. Език. Рядко употребявана, специализирана или остаряла дума, която се налага да се о... |
| глосар - (нем. Glossar от лат. glossarium 'речник')1. Език. Притурка - тълковен речник на редки думи към книга или текст.2. Юр. С... |
| глосема - (фр. glosseme, англ. glosseme)Език. Най-малката структурна смислова единица на речта. |
| глосематика - (по гр. glossa 'език' + (мате)матика)Език. Функционална дистрибутивна езикова теория, създадена от датския езиковед L. H... |
| глума - мн. глуми, ж.Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех. |
| глумя се - глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв.Остар. Правя си глума с някого или нещо. |
| глупав - глупава, глупаво, мн. глупави, прил.1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек.2. Кой... |
| глупак - мн. глупаци, м.Глупав (в 1 знач.) човек.// прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн.глупашки. |
| глупачка - мн. глупачки, ж.Жена глупак. |
| глупец - мн. глупци, м.Остар. Глупак.// прил. глупешки, глупешка, глупешко, мн. глупешки. |
| глуповат - глуповата, глуповато, мн. глуповати, прил.Който е малко глупав (в 1 знач.). |
| глупост - глупостта, мн. глупости, ж.1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата.2. Глупава пос... |
| глупчо - мн. глупчовци, м.За изразяване на пренебрежително или снизходително отношение към наивен, прекалено доверчив човек. Ама че си глуп... |
| глутамат - (фр. glutamate по лат. glus, glutis 'клей')Хим. Сол на глутаминовата киселина, използвана за подправка на зеленчуци в ки... |