Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Г
глутамин - (по лат. glus, glutis 'клей' + -амин)Хим. Кристалоамид.
глутен - (лат.gluten 'лепило')Хим. Жълтосиво хранително белтъчно вещество, което обуславя лепкавостта на тестото и е главна съста...
глутница - мн. глутници, ж.1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел ...
глух - глуха, глухо, мн. глухи, прил.1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/...
глухар - мн. глухари, (два) глухара, м.Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект.
глухарче - мн. глухарчета, ср.Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжк...
глухоням - глухоняма, глухонямо, мн. глухонеми, прил.Който е лишен от слух и от способност да говори.
глухота - само ед.1. Пълна или частична загуба на слуха.2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
глъбина - мн. глъбини, ж.Остар. Дълбочина, дълбина; недра.
глътвам - глътваш, несв. и глътна, св.; какво/кого.Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко възду...
глътка - мн. глътки, ж.1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.2. Еднократно движение на то...
глътна - глътнеш, мин. св. глътнах, мин. прич. глътнал, св.— вж. глътвам.
глъхна - глъхнеш, мин. св. глъхнах, мин. прич. глъхнал, несв.1. Ставам по-тих, безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат...
глъч - глъчта, само ед., ж.Глъчка.
глъчка - мн. глъчки, ж.Шум от говор на много хора; врява.
гмеж - гмежта, само ед., ж.Пренебр. Гъмжило, тълпа, множество.
гмурвам - гмурваш, несв. и гмурна, св.; какво.Гмуркам изведнъж и изцяло.— гмурвам се/гмурна се. Гмуркам се изведнъж и изцяло. И той се гмурн...
гмурец - мн. гмурци, (два) гмуреца, м.1. Водоплаваща птица, особено по заблатените места, която ходи тромаво, лети трудно и се храни с риба...
гмуркам - гмуркаш, несв.; какво.Потапям изведнъж, с бързо движение във вода.— гмуркам се. Потапям се изведнъж, с бързо движение във вода; хв...
гмуркач - мн. гмуркачи, м.Подводен плувец, който се гмурка в дълбоки води за развлечение или с професионална цел.
гмурна - гмурнеш, мин. св. гмурнах, мин. прич. гмурнал, св.— вж. гмурвам.
гнайс - гнайсът, гнайса, само ед., м.Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи.// прил. гнайсов, гнайсова, г...
гневен - гневна, гневно, мн. гневни, прил.1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек.2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед.// с...
гневлив - гневлива, гневливо, мн. гневливи, прил.Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. Гневлив мъж.// същ. гневливост, гневливост...
гневя - гневиш, мин. св. гневих, мин. прич. гневил, несв.; кого.Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние. Постоянно ме гневи.— гнев...
гнездо - мн. гнезда, ср.1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.2. Прен...
гнездя - гнездиш, мин. св. гнездих, мин. прич. гнездил, несв.1. За птица — правя си гнездо. Те гнездят веднага щом пристигнат.2. За птица —...
гнет - гнетът, гнета, само ед., м.Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет.
гнетя - гнетиш, мин. св. гнетих, мин. прич. гнетил, несв.; какво/кого.Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам. Тази мисъл ме гнети, н...
гнида - мн. гниди, ж.Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди.// прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гнидави.
гнил - гнила, гнило, мн. гнили, прил.1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.2. Прен. Който е стигн...
гния - гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага....
гноен - гнойна, гнойно, мн. гнойни, прил.Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина.
гной - гнойта, само ед., ж.Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пъл...
гном - (нем. Gnom от срвеклат. gnomus вероят. от гр. gnome 'дух, разум')1. Мит. Име на земни духове - грозни уродливи джуджета,...
гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически.
гноселогия - само ед.Спец. Теоретично учение за познанието.// прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични.// прил. гно...
гносеология - (нем. Gnoseologie по rp. gnosis 'познание' + -логия)Филос. Раздел от философията, изучаващ източниците, формите и методи...
гностицизъм - (фр. gnosticisme по срвеклат. gnosticus от rp. gnostikos 'знаещ' + -изъм)Рел. Направление в ранното християнство, а също...
гноя - гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гноил, несв.За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.).
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: