| Буква Г |
|---|
| глутамин - (по лат. glus, glutis 'клей' + -амин)Хим. Кристалоамид. |
| глутен - (лат.gluten 'лепило')Хим. Жълтосиво хранително белтъчно вещество, което обуславя лепкавостта на тестото и е главна съста... |
| глутница - мн. глутници, ж.1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел ... |
| глух - глуха, глухо, мн. глухи, прил.1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си?2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/... |
| глухар - мн. глухари, (два) глухара, м.Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект. |
| глухарче - мн. глухарчета, ср.Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжк... |
| глухоням - глухоняма, глухонямо, мн. глухонеми, прил.Който е лишен от слух и от способност да говори. |
| глухота - само ед.1. Пълна или частична загуба на слуха.2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот. |
| глъбина - мн. глъбини, ж.Остар. Дълбочина, дълбина; недра. |
| глътвам - глътваш, несв. и глътна, св.; какво/кого.Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко възду... |
| глътка - мн. глътки, ж.1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.2. Еднократно движение на то... |
| глътна - глътнеш, мин. св. глътнах, мин. прич. глътнал, св.— вж. глътвам. |
| глъхна - глъхнеш, мин. св. глъхнах, мин. прич. глъхнал, несв.1. Ставам по-тих, безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат... |
| глъч - глъчта, само ед., ж.Глъчка. |
| глъчка - мн. глъчки, ж.Шум от говор на много хора; врява. |
| гмеж - гмежта, само ед., ж.Пренебр. Гъмжило, тълпа, множество. |
| гмурвам - гмурваш, несв. и гмурна, св.; какво.Гмуркам изведнъж и изцяло.— гмурвам се/гмурна се. Гмуркам се изведнъж и изцяло. И той се гмурн... |
| гмурец - мн. гмурци, (два) гмуреца, м.1. Водоплаваща птица, особено по заблатените места, която ходи тромаво, лети трудно и се храни с риба... |
| гмуркам - гмуркаш, несв.; какво.Потапям изведнъж, с бързо движение във вода.— гмуркам се. Потапям се изведнъж, с бързо движение във вода; хв... |
| гмуркач - мн. гмуркачи, м.Подводен плувец, който се гмурка в дълбоки води за развлечение или с професионална цел. |
| гмурна - гмурнеш, мин. св. гмурнах, мин. прич. гмурнал, св.— вж. гмурвам. |
| гнайс - гнайсът, гнайса, само ед., м.Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи.// прил. гнайсов, гнайсова, г... |
| гневен - гневна, гневно, мн. гневни, прил.1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек.2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед.// с... |
| гневлив - гневлива, гневливо, мн. гневливи, прил.Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. Гневлив мъж.// същ. гневливост, гневливост... |
| гневя - гневиш, мин. св. гневих, мин. прич. гневил, несв.; кого.Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние. Постоянно ме гневи.— гнев... |
| гнездо - мн. гнезда, ср.1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо.2. Прен... |
| гнездя - гнездиш, мин. св. гнездих, мин. прич. гнездил, несв.1. За птица — правя си гнездо. Те гнездят веднага щом пристигнат.2. За птица —... |
| гнет - гнетът, гнета, само ед., м.Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет. |
| гнетя - гнетиш, мин. св. гнетих, мин. прич. гнетил, несв.; какво/кого.Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам. Тази мисъл ме гнети, н... |
| гнида - мн. гниди, ж.Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди.// прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гнидави. |
| гнил - гнила, гнило, мн. гнили, прил.1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши.2. Прен. Който е стигн... |
| гния - гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв.1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага.... |
| гноен - гнойна, гнойно, мн. гнойни, прил.Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина. |
| гной - гнойта, само ед., ж.Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пъл... |
| гном - (нем. Gnom от срвеклат. gnomus вероят. от гр. gnome 'дух, разум')1. Мит. Име на земни духове - грозни уродливи джуджета,... |
| гнома - (нем. Gnome от гр. gnome 'способност за познание')Литер. Стихотворен афоризъм.// прил. гномически. |
| гноселогия - само ед.Спец. Теоретично учение за познанието.// прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични.// прил. гно... |
| гносеология - (нем. Gnoseologie по rp. gnosis 'познание' + -логия)Филос. Раздел от философията, изучаващ източниците, формите и методи... |
| гностицизъм - (фр. gnosticisme по срвеклат. gnosticus от rp. gnostikos 'знаещ' + -изъм)Рел. Направление в ранното християнство, а също... |
| гноя - гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гноил, несв.За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.). |