Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Г
гърбица - мн. гърбици, ж.1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.2. Изпъкналост, издатина наравно мя...
гърбом - нареч.1. С гръб към някого или нещо.2. По гръб, с лице нагоре; възнак.
гърбя се - гърбиш се, мин. св. гърбих се, мин. прич. гърбил се, несв.1. Свивам гръб; правя се на гърбав.2. Заставам с гръб, закривам с гръб.
гъргоря - гъргориш, мин. св. гъргорих, мин. прич. гъргорил, несв.Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода.
гърдест - гърдеста, гърдесто, мн. гърдести, прил.1. За жена — която има големи, едри гърди (в 4 знач.). Гърдеста девойка.2. Който има широки...
гърди - гърда, ж.1. Предната част от човешкото или животинското тяло от шията до корема.2. Гръдният кош с белите дробове и сърцето. Болки ...
гърла - мн. гърли, ж.Жарг. Момиче, девойка.
гърлест - гърлеста, гърлесто, мн. гърлести, прил.Който има плътен, дебел глас. Гърлеста жена.
гърлица - мн. гърлици, ж.1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване!2. Диал. Гургулица.
гърло - мн. гърла, ср.1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото.2. Гуша (...
гърмеж - мн. гърмежи, (два) гърмежа, м.1. Силен шум при изстрел или експлозия. Гърмежите продължиха цяла нощ.2. Само ед. Силен шум; грохот,...
гърмя - гърмиш, мин. св. гърмях, мин. прич. гърмял, несв.1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките.2. Прен. Произвеждам...
гърне - мн. гърнета, ср.1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор.2. Съд за ходене по нужда; цукало.
гърнец - мн. грънци, (два) гърнеца, м.Диал. Гърне (в 1 знач.).
гърч - гърчът, гърча, мн. гърчове, (два) гърча, м.Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка.
гърча - гърчиш, мин. св. гърчих, мин. прич. гърчил, несв.; какво.1. Правя да се свие в гърч.2. Разг. Правя да стане на гънки или бръчки.— ...
гъсеница - мн. гъсеници, ж.Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина.
гъсеничен - гъсенична, гъсенично, мн. гъсенични, прил.1. Който е на гъсеница.2. Спец. Който се движи посредством метална членеста верига; вери...
гъска - мн. гъски, ж.Едра сива или бяла водоплаваща птица, която се отглежда за месото и пуха ѝ.// прил. гъши, гъша, гъше и гъшо, мн. гъши...
гъсок - мн. гъсоци, (два) гъсока, м.Мъжката птица гъска.
гъст - гъста, гъсто, мн. гъсти, прил.1. Който се състои от много еднакви предмети, разположени един до друг. Гъста гора. Гъста коса.2. На...
гъстак - мн. гъстаци, (два) гъстака, м.Гъсталак.
гъсталак - мн. гъсталаци, (два) гъсталака, м.Труднопроходима гъста гора или храсти.
гъстея - гъстееш, мин. св. гъстях, мин. прич. гъстял, несв.Постепенно ставам гъст.
гъстота - само ед.Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа.
гътам - гъташ, несв.; какво/кого.Разг. Събарям, повалям, разрушавам.
гътвам - гътваш, несв. и гътна, св.1. Кого/какво. Гътам изведнъж. Той я гътна на леглото. Гътнах чашата и тя се счупи.2. Прен. Кого. Събаря...
гътна - гътнеш, мин. св. гътнах, мин. прич. гътнал, св.— вж. гътвам.
гьобек - мн. гьобеци, (два) гьобека, м.Характерно извъртане и подхвърляне на корема при ориенталски танц.
гьозум - само ед.Диал. Джоджен.
гьол - гьолът, гьола, мн. гьолове, (два) гьола, м.Разг. Голяма локва със застояла вода; блато.
гьон - гьонът, гьона, само ед., м.Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др.
гюбре - само ед.Диал. Тор.
гювендия - мн. гювендии, ж.Разг. Пренебр. Лека жена, курва.
гювеч - мн. гювечи, (два) гювеча, м.1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна.2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготв...
гюдерия - мн. гюдерии, ж.Обработена по специален начин много мека овча или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за почистване на ст...
гюлле - мн. гюллета, ср.1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ.2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло.• Тласка...
гюме - мн. гюмета, ср.Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици.
гюрук - мн. гюруци, (два) гюрука, м.Сгъваем покрив на кола, файтон.
гюрултия - мн. гюрултии, ж.Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: