| Буква Г |
|---|
| граф - графът, графа, мн. графове, м.Наследствена благородническа титла, по-висока от барон, а също лице, което има тази титла. |
| графа - мн. графи, ж.Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни. |
| графема - (англ. grapheme по гр. grapho 'пиша')Език. Писмен знак, буква. |
| график - мн. графици, (два) графика, м.1. План, разписание, разпределение по дни, часове или срокове. График на изпитите. Работя по график.... |
| графика - мн. графики, ж.1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.2. Отделна рисунка от това изк... |
| графиня - мн. графини, ж.Жена граф. |
| графит - само ед.1. Тъмносив или черен лъскав и мек минерал, от който се правят моливи, бои и др.2. Тънка пръчица от този минерал вътре в м... |
| графити - (ит. graffiti 'надраскани' по graffiare 'драскам')1. Археол. Древни битови надписи ио стени, съдове и др.2. Ра... |
| графичка - мн. графички, ж.Художничка график. |
| графолог - мн. графолози, м.Специалист по графология. |
| графология - само ед.1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му.2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел... |
| графоман - мн. графомани, м.Лице, което е обзето от графомания. |
| графомания - само ед.Болезнено пристрастие към съчинителстване, писане и издаване на собствените писания у лица, лишени от писателски талант. |
| графство - мн. графства, ср.1. Владение на граф.2. Административно-териториална единица в някои страни (Англия, Ирландия и др.). |
| грах - грахът, граха, само ед., м.Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варен... |
| граховиден - граховидна, граховидно, мн. граховидни, прил.Който има форма на грахово зърно. |
| грациозен - грациозна, грациозно, мн. грациозни, прил.Който притежава грация; изящен.// нареч. грациозно. Танцуват грациозно.// същ. грациозно... |
| грация - мн. грации, ж.1. Само ед. Изящество, красота в движенията и формите на тялото.2. Грациозна жена или девойка. |
| грача - грачиш, мин. св. грачих, мин. прич. грачил, несв.За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък.// съ... |
| греба - гребеш, мин. св. гребах, мин. прич. гребал, несв.1. Какво. Вадя, вземам с шепа или инструмент течност, насипно вещество, материал.... |
| гребалка - мн. гребалки, ж.Съд за гребане. |
| гребач - мн. гребачи, м.Разг. Гребец. |
| гребвам - гребваш, несв. и гребна, св.Греба веднъж или поединично. Гребнах с лъжицата да опитам. |
| гребен - гребна, гребно, мн. гребни, прил.Който се отнася до гребане (във 2 знач.). Гребни спортове. Гребна база. |
| гребец - мн. гребци, м.1. Човек, който кара лодка с гребла.2. Спортист от гребните спортове. |
| гребло - мн. гребла, ср.1. Дървена лопата, с която се кара лодка; весло.2. Земеделско сечиво със зъбци, с което се събира сено, слама и под... |
| гребна - гребнеш, мин. св. гребнах, мин. прич. гребнал, св.— вж. гребвам. |
| греда - мн. греди, ж.1. Дълго четвъртито дърво за строеж.2. Гимнастически уред, подобен на такова дърво, закрепен на стойки с определена в... |
| гредоред - мн. гредореди, (два) гредореда, м.Хоризонтален ред от греди, обикн. за основа на таван на стая. |
| греж - (фр. grege)Сурова естествена коприна. |
| грездей - грездеят, грездея, мн. грездеи, (два) грездея, м.1. Дървена запушалка на бъчва, каца и под.2. Разг. Грубо. Мъжки полов член. |
| грейвам - грейваш, несв. и грейна, св.Почвам изведнъж да грея (в 1,2 и 3 знач.). Огънят грейва. Прозорците грейват. Роклята и грейна. Очите ... |
| грейдер - мн. грейдери, (два) грейдера, м.Прикачно устройство към машина за разкопаване и изравняване на пътища. |
| грейка - мн. грейки, ж.1. Плосък гумен съд, който се пълни с топла вода за загряване на тялото.2. Топло шушляково яке с мека дебела подплат... |
| грейна - грейнеш, мин. св. грейнах, мин. прич. грейнал, св.— вж. грейвам. |
| грейпфрут - мн. грейпфрути, (два) грейпфрута, м.1. Цитрусово дърво от рода на портокала с едри, кръгли и сочни плодове с възгорчив вкус.2. Пло... |
| гренадир - (нем. Grenadier от фр. grenadier)1. Ист. Пехотинец, който хвърлял ръчни гранати.2. Воен. Войник от елитна пехотна част.// прил. гр... |
| грес - греста, само ед., ж.Гъсто масловидно вещество за смазване на машинни части. |
| гресирам - гресираш, несв. и св.; какво.Смазвам с грес.// същ. гресиране, ср. Колата има нужда от гресиране. |
| гресьорка - мн. гресьорки, ж.Инструмент, с който се гресира под налягане. |