Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Г
гостилничар - гостилничарят, гостилничаря, мн. гостилничари, м.Съдържател на гостилница.// прил. гостилничарски, гостилничарска, гостилничарско,...
гостилничарка - мн. гостилничарки, ж.Жена гостилничар.
гостоприемен - гостоприемна, гостоприемно, мн. гостоприемни, прил.Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Госто...
гостувам - гостуваш, несв.1. На кого, у кого. Пребивавам като гост (в 1 и 2 знач.). Не сме им гостували отдавна. На университета гостува деле...
гостя - гостиш, мин. св. гостих, мин. прич. гостил, св.— вж. гощавам.
готварница - мн. готварници, ж.Място, помещение, където се приготвя храна за повече хора; кухня.
готварски - готварска, готварско, мн. готварски, прил.Който се отнася до готвене на ястия. Готварска печка. Готварско изкуство.• Готварска сол...
готварство - само ед.Изкуство да се приготвят ястия; кулинарно изкуство. Уча готварство.
готвач - мн. готвачи, м.Човек, чиято професия е да готви ястия.
готвачка - мн. готвачки, ж.Жена готвач.
готвя - готвиш, мин. св. готвих, мин. прич. готвил, несв.1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време...
готи - (лат. gotones)Германски народ, често нападал Римската империя.
готика - само ед.Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на ...
готин - готина, готино, мн. готини, прил.Жарг. Хубав, приятен.
готов - готова, готово, мн. готови, прил.1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печа...
готован - мн. готовановци, м.Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите.
готована - мн. готовани, ж.Разг. Пренебр. Жена готован.
готовност - готовността, само ед., ж.1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна.2. Състояние на подготвеност. И...
гофре - (фр. gaufre)Текст. Вид плат с релефни фигурки.
гофрета - (фр. gaufrette)Вид вафла.
гофрети - гофрета, ж.Квадратни вафли с шоколадов пълнеж.
гофрирам - (фр. gaufrer) Техн.1. Нагъвам вълнообразно ламарина, картон и др.2. Отпечатвам релефни фигури на плат, кожа и др.
гощавам - гощаваш, несв. и гостя, св.; кого, с какво.Поднасям на гост ядене и пиене; храня, нахранвам. С какво ще ги гостиш? Да не искаш да ...
гощавка - мн. гощавки, ж.Гощаване; храната, с която гощаваме.
гоя - гоиш, мин. св. гоих, мин. прич. гоил, несв. кого/какво.Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете?
гра и гра-гра - междум.За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана и др.
Граал - (стфр. Graal от лат.)Свещена смарагдова чаша, обект на дирене в средновековните легенди: Исус пил от нея на Тайната вечеря, а при ...
грабвам - грабваш, несв. и грабна, св.1. Какво. Вземам бързо, изведнъж, с рязко движение. Грабвай чантата и бягай!2. Прен. Кого. Правя силно...
грабеж - мн. грабежи, (два) грабежа, м.1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачес...
грабен - (нем. Graben 'ров')Падина. Противоп. хорст.
грабител - грабителят, грабителя, мн. грабители, м.Човек, който върши грабеж.// прил. грабителски, грабителска, грабителско, мн. грабителски.
грабителство - мн. грабителства, ср.Проява на грабител.
граблив - граблива, грабливо, мн. грабливи, прил.1. За птица, животно — който има наклонност да граби; който се храни, като граби; хищен. Гр...
грабна - грабнеш, мин. св. грабнах, мин. прич. грабнал, св.— вж. грабвам.
грабя - грабиш, мин. св. грабих, мин. прич. грабил, несв.1. Какво/кого. Вземам насила, присвоявам, обсебвам. Те грабеха селата.2. Какво. В...
граве - (ит. grave от лат. gravis 'тежък')Муз. Тежко, тържествено, в бавно темпо.
гравирам - гравираш, несв. и св.; какво.Правя гравировка.// същ. гравиране, ср
гравировка - мн. гравировки, ж.Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под.// прил. гравировъчен, гравировъчна, гравировъчно, мн. гра...
гравитация - само ед.Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно.// прил. гравитационен, гравитационна, ...
гравитирам - гравитираш, несв. и св.; към какво/ към кого.Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: